Читать «Цуамоно» онлайн - страница 5

Лора Джо Роуланд

— Ето ме — рече Сано. — Кажи какво съобщение ми носиш.

Слугата се поклони.

— Извинявам се за безпокойството, сосакан сама, но трябва да ви уведомя, че почитаемият главен старейшина Макино е мъртъв.

— Мъртъв? — възкликна Сано, връхлетян последователно от три различни емоции. Първата беше на изумление. — Как така, кога?

— Днес — отвърна Джуро.

— Как стана? — попита Сано.

— Господарят се спомина в съня си.

Втората реакция на Сано бе на недоумение.

— Казал си на моя главен васал, че те изпраща Макино сан. Как е възможно това, след като е починал?

— Преди известно време той ми каза, че ако умре, трябва да ви съобщя незабавно. Сега изпълнявам нареждането му.

Сано хвърли поглед към Хирата, който, не по-малко озадачен, само сви рамене.

— Моите съболезнования за смъртта на господаря ти — каза Сано на слугата. — Още днес ще отида да засвидетелствам уважението си на семейството му.

Както говореше, усети силно безпокойство. Макино бе около осемдесетгодишен — бе живял по-дълго, отколкото заслужаваше, — но смъртта му точно в този момент заплашваше да засили напрежението в режима на Токугава.

— Защо Макино сан е държал незабавно да бъда уведомен за смъртта му? — обърна се Сано към Джиро.

— Той искаше да прочетете това писмо.

Слугата поднесе на Сано сгънат лист хартия. Все още озадачен, следователят прие писмото. Джуро се поклони с изражението на човек, изпълнил важно задължение, и детективите го проводиха навън от къщата. Рейко влезе в стаята. Двамата с Хирата изчакаха с нетърпение, докато Сано разгъна писмото и хвърли бърз поглед на думите, изписани с чепата черна калиграфия. Той зачете на глас изненадан:

До Сано Ичиро, сосакан сама на шогуна

Ако четеш настоящото, значи съм мъртъв. Оставям ти това писмо, с което искам да те помоля за важна услуга.

Както знаеш, имам много врагове, които желаят смъртта ми. Убийството е постоянна заплаха за човек на моя пост. Моля да разследваш смъртта ми и да установиш дали е насилствена. В случай на такава те моля да разкриеш извършителя, да го предадеш на правосъдието и да отмъстиш за кончината ми.

Съжалявам, че те натоварвам, но няма друг, на когото мога да се доверя дотолкова, че да помоля за тази услуга.

Искрено се извинявам за неудобствата, които ти създавам с молбата си.

Главен старейшина

Макино Наризада

Рейко избухна:

— Каква наглост от страна на този човек да те моли за каквото и да било, след като миналата година те обвини в държавна измяна и поиска екзекуцията ти!

— Дори и в смъртта си ми вади душата! — каза Сано, обезпокоен от молбата, която поставяше пред него сериозна дилема.

— Но слугата каза, че Макино е починал в съня си — изтъкна Хирата.

— Възможно ли е смъртта му наистина да е насилствена? — учуди се Рейко. — Писмото щеше да стигне до теб дори и ако е умрял от старост, както, изглежда, е станало.

— Може смъртта му да не е такава, каквато изглежда — присви очи Сано, припомняйки си отминали събития. — Срещу него са правени опити за покушение. Страхът му, че може да умре от предателска ръка, е оправдан. Освен това бе изключително отмъстителен. В случай че е станал жертва на убийство, той би искал наказание за извършителя, макар че няма да е жив да го види.