Читать «Цуамоно» онлайн - страница 207

— Ще се видим пак — каза Янагисава и стъпи на борда на кораба.

* * *

В една от стаите в имението на Сано, Рейко и Мидори бдяха при леглото, на което в безсъзнание лежеше Хирата. Очите му бяха затворени, лицето — бледо и безизразно. Мека завивка покриваше неподвижното му тяло и ужасната му рана. Наблизо главният лекар на крепостта Едо забъркваше лековити билки. Шинтоистки свещеник припяваше заклинания и размахваше меч, за да прогони злото, а една магьосница дрънкаше дайре, за да свика целителните духове. Рейко бе прегърнала Мидори, чието набраздено от сълзи лице бе изпито от скръб. Мидори не бе оставяла Хирата нито за миг, откакто Сано го бе довел вкъщи от театъра.

— Ще се оправи — каза Рейко, опитвайки се да успокои Мидори и себе си, макар че шансовете за оцеляването на Хирата бяха минимални.

Сано й бе казал, че Хирата е загубил много кръв, преди местният лекар да се притече на помощ. Още на сцената той бе зашил раната и бе дал на Хирата лекарства против шок и загнояване.

— Той е млад и много силен — каза доктор Китано, главният лекар на крепостта Едо. — Фактът, че вече три дни е жив, предвещава оздравяване.

Ридание разтърси Мидори.

— Толкова го обичам — изплака тя. — Ако умре…

— Не мисли за това — каза Рейко, докато нежно бършеше сълзите й. — Бъди силна заради дъщеря си.

Но при мисълта за Таеко Мидори се разрида още по-отчаяно. Беше я оставила на грижите на дойката й. Не можеше да я доведе в стаята на Хирата от страх да не би злите духове да осквернят детето им.

— Защо трябваше да стане така? — изплака тя.

— Съдба — отвърна Рейко. — Ние всички зависим от нейната благосклонност.

В този момент видя, че Хирата помръдна и бавно отвори очи.

— Виж, Мидори сан! Той идва на себе си!

Мидори възкликна радостно. Стисна ръката му, а той примига недоумяващо към нея и Рейко. Замъгленият му празен поглед постепенно се избистри, сякаш духът му се бе върнал в тялото, след като бе бродил в мрака между живота и смъртта.

— Мидори сан — промълви той. — Рейко сан. Жив ли съм? Значи онзи ронин не ме е убил?

— Да, жив си — изплака Мидори, този път вече от радост.

— И е с разума си — каза доктор Китано, след като коленичи до постелята му. — Това е добър признак.

Докато Мидори се смееше и плачеше, Хирата въздъхна дълбоко и затвори очи.

— Нека поспи — рече доктор Китано. — Почивката ще помогне за оздравяването му.

Лекарят се върна при своите отвари. Мидори и Рейко седяха тихо до Хирата.

— Ох, Рейко сан, забравих, че съпругът ти е все още в опасност! — възкликна Мидори разкаяно.

Сега, след като състоянието на Хирата се бе подобрило, тя можеше да прояви интерес и към други неща.

— Какво ще стане със Сано сан при всички тези промени, след като владетелят Мацудайра победи дворцовия управител Янагисава?

— Не знам — отвърна Рейко.

Неоспоримото хубаво нещо, което се бе случило, бе заточението на госпожа Янагисава и на дворцовия управител. Рейко съжаляваше, че тази жена бе избегнала по-сурово наказание за престъплението, което бе извършила, убивайки Дакуемон, но бракът й бе в безопасност, поне засега. Надяваше се, че госпожа Янагисава никога повече нямаше да се върне и да я тормози отново. Но това щастие не неутрализираше другите последствия от победата на владетеля Мацудайра и краха на дворцовия управител, които представляваха сериозна заплаха за Сано.