Читать «Цуамоно» онлайн - страница 205

Видя Сано, надвесил над него ужасено лице. Господарят му беше жив и невредим. Той стисна ръката на Хирата в своята силна топла длан и изкрещя:

— Доведете лекар!

Както стенеше от болка и ужас пред надвисналата смърт, Хирата бе връхлетян от съзнанието за ослепителен триумф. Той бе поел фаталния удар, предназначен за Сано. Бе извършил своята героична постъпка и бе постигнал върховната слава да пожертва себе си за Сано.

— Ще се оправиш! — изрече Сано припряно, сякаш за да убеди и себе си наред с Хирата. — Само се дръж!

— Господарю — промълви той.

Пресекливият, едва доловим шепот изразяваше цялото уважение, дълга и любовта, които изпитваше към Сано. Болката и поглъщащата го несвяст не му позволиха да каже нищо повече. Образът на Сано потъмня и изчезна.

— Ти доказа, че си достоен самурай — изрече Сано с дрезгав от вълнение глас. — Имаш вечната ми признателност, задето спаси живота ми. Безчестието, с което опетни името си, вече е изкупено. Оттук нататък никога няма да се усъмня във верността ти.

Думите му обгърнаха Хирата с истинско блаженство. Докато чувстваше как се издига от пропастта, в която го бе запратил позорът, смътно усещаше, че физическата и духовната му енергия все повече отслабват. Всякакви усилия за спасяването му изглеждаха безсмислени. Помисли си за съпругата си Мидори, която щеше да скърби за него, и за дъщеря си Таеко, която трябваше да порасне без баща си. Прониза го тъга. Спомни си за Кохейджи и за миг му стана забавно, защото актьорът се бе оказал оръдие на съдбата му. Сети се за предчувствието си, че Тамура ще бъде включен в разрешаването на загадката. Инстинктът му се бе оказал верен за последен път.

Хирата долови нарастващ шум като от приливна вълна, прииждаща да го отнесе в черната празнота, която заличаваше зрението му. Усети множеството предци самураи, които го очакваха в друг свят отвъд смъртта. Единствено ръката на Сано все още го свързваше с живота.

Глава 35

Периодът от следващите три дни донесе по-меко време, проливни дъждове, които заляха Едо, и временен мир за града. Междуградските пътища бяха изпълнени с многолюдна конна армия и войници пешаци, устремени отвъд забулените в мъгла хълмове обратно към провинциите, от които бяха пристигнали, за да участват във войната между владетеля Мацудайра и дворцовия управител Янагисава. Под навъсеното облачно небе бойното поле лежеше опустяло, осеяно със стъпкани флагове, захвърлени оръжия и изстреляни стрели. Дъждът постепенно отмиваше кръвта на падналите в битката.

В жилищния район на високопоставените служители от бакуфу в крепостта Едо именията вече не бяха окичени с гербовете на двете враждуващи фракции. Но улиците бяха охранявани от войници, в случай че отново избухнеха размирици. Между къщите плахо притичваха служители. Зад затворените врати на именията и в двореца режимът на Токугава бе започнал деликатния и несигурен процес на реорганизация вследствие на съществените промени в политическата йерархия.