Читать «Цуамоно» онлайн - страница 206

Далеч извън крепостта войниците на владетеля Мацудайра съпровождаха дворцовия управител Янагисава по дървен пристан, издигнат върху колове над сивите води на придошлата от дъждовете река Сумида. Пред него в далечния край на пристана стоеше полицейският началник Хошина. Зад него се открояваха очертанията на малък кораб със закрита кабина и гребла. На мачтата му бе опънато квадратно платно с герба на Токугава. Екипажът чакаше мълчаливо на борда. Зад Янагисава пристъпваха тежко няколко слуги, натоварени с багаж. Зад тях вървяха съпругата и дъщеря му, сгушени една в друга под чадър. Следваха ги четирима от синовете му и още войници. На двата бряга на реката покрай доковете, които продължаваха отвъд оризовите складове на Токугава, се бе събрала тълпа от любопитни да наблюдават заминаването на човека, който доскоро се бе разпореждал с властта на шогуна като със своя собствена.

Янагисава вървеше гордо; лицето му, скрито под широката периферия на сламената шапка, беше безизразно. Но вътрешно духът му беснееше срещу горчивата му участ. Той и ескортът му стигнаха до Хошина, който чакаше до подвижното мостче за качване на кораба. Хошина се поклони на Янагисава с престорена, подчертана вежливост:

— Сбогом, уважаеми дворцов управителю. Приятно пътуване. И приятно изгнание. Чувам, че остров Хачиро бил разкошно място.

Унижение, ярост и страдание фучаха подобно на буря в гърдите на Янагисава. Достойната му политическа кариера да завърши с изгнание на някакво си късче земя насред океана, проводен от презрението на бившия му любовник и настоящ враг!

— Вероятно си мислеше, че все някак ще намериш начин да се измъкнеш — отбеляза Хирата. — Много жалко, че шогунът отказа да те види, след като те арестуваха и затвориха. Жалко, че докато ти беше твърде зает да се мъчиш да събираш още войска за битката, владетелят Мацудайра убеди шогуна, че ти си виновникът за всички несгоди, сполетели режима на Токугава, и затова трябва да бъдеш отстранен.

И така, шогунът бе прокудил Янагисава завинаги и му бе позволил да вземе само съпругата си, дъщеря си и синовете си, както и малцината помощници, които да споделят съдбата му през дългите години до смъртта му. Но сега, докато се качваше по мостчето, и надеждата му за връщане и евентуален триумф гореше като огнени пламъци в сърцето му. Шогунът бе пощадил живота му, макар че владетелят Мацудайра вероятно се бе постарал да предума господаря да го екзекутира. Янагисава заключи, че шогунът все още хранеше някакви чувства към него и бе почел дългогодишната им връзка, като вместо това го бе пратил в изгнание. Докато бе жив, Янагисава щеше да има шанс за победа главата му вече раждаше нови планове.

Той спря на върха на мостчето, обърна се и погледна към Едо. Дъжд пръскаше по лицето му, когато вдигна глава към крепостта. Там, в сърцето на двора на шогуна, той бе оставил частица от себе си, една отворена врата, през която да мине, когато настъпеше подходящият миг.