Читать «Цуамоно» онлайн - страница 208

— Владетелят Мацудайра се среща с най-високопоставените служители в правителството — каза Рейко с тих глас, който лекарят, свещеникът и магьосницата не можеха да чуят. — В момента решава кой да остане на служба в новото му управление и кой да си ходи. Но още не е казал нищо на съпруга ми — прониза я смразяващ страх. — Носят се слухове, но, изглежда, никой не знае какво ще стане с нас. Владетелят Мацудайра може да не прости на съпруга ми, че отказа да се подчини на желанията му по време на разследването на убийствата. Когато приключи с преустройството на бакуфу, не е изключено съпругът ми изобщо да не получи пост в него.

— Но шогунът ще иска Сано сан да остане, нали? — прошепна тревожно Мидори.

Рейко видя, че тя си бе дала сметка за последствията — отидеше ли си Сано, Хирата също щеше да загуби службата си в режима на Токугава. Двамата със Сано щяха да станат ронини, щяха да загубят домовете и поминъка си, а честта им щеше да бъде опетнена след години на вярна служба и доброволна саможертва.

— Нима шогунът няма да задържи Сано и детективския отряд, независимо от мнението на владетеля Мацудайра?

— През последните три дни шогунът се е уединил в двореца — отвърна Рейко. — Току-що извика съпруга ми на аудиенция заедно с владетеля Мацудайра. Предполагам, че скоро ще разберем дали сме в безопасност… или сме съсипани.

* * *

Сякаш ритъмът на съдбата отекваше в гърдите му, докато Сано прекосяваше залата за аудиенции към подиума, на който седеше шогунът. Върховният диктатор го очакваше в безизразно мълчание. Владетелят Мацудайра, коленичил на почетното място вдясно от него, гледаше Сано със сурово изражение. Четиримата членове на съвета на старейшините го наблюдаваха мрачно от двата си реда върху горното ниво на пода под подиума. Стражите, застанали около помещението, и секретарите зад бюрата си покрай стената избягваха погледа му. Това хладно посрещане го убеди, че постът му като избраник на шогуна и негов почитаем следовател на събития, обстоятелства и хора щеше да приключи още днес.

Когато коленичи на долното ниво на пода и се поклони на присъстващите, забеляза младия мъж, коленичил от лявата страна на шогуна. Какво правеше тук Йоритомо — синът на дворцовия управител Янагисава? Изненадата почти засенчи ужаса на Сано. Беше чул, че цялото семейство на Янагисава е пратено в изгнание. Защо владетелят Мацудайра бе пощадил момъка? Сано можеше само да предполага, че Йоритомо бе прелъстил и омаял шогуна така силно, че той бе настоял да задържи момчето в крепостта Едо въпреки възраженията на владетеля Мацудайра.

— Поздрави, сосакан сама — каза шогунът с отпаднал глас.

Изглеждаше по-възрастен и болнав от когато и да било. Сано не го бе виждал такъв.