Читать «Цуамоно» онлайн - страница 203

Когато се проснаха заедно на пода, Рейко изкрещя. Госпожа Янагисава я стисна за гърлото. Рейко се опита да откопчи пръстите й, но те бяха сякаш от желязо. Рейко се закашля, опитвайки се да си поеме дъх. Лицето на госпожа Янагисава, изкривено от ярост и умопомрачение, надвисна над нейното, а от устата й изригнаха писъци и вой. Горещ парещ дъх облъхна Рейко. Тя чу как детективите се развикаха, докато се опитваха да откъснат жената от нея. Вдиганаха госпожа Янагисава, но тя стискаше здраво.

Рейко усети, че самата тя се отделя от пода, все още в хватката й. Взе да я рита, да дере китките й, като през цялото време се давеше и хриптеше. В гърдите й се надигна паника. Пред очите й заиграха черни петна. Оглушителното думкане на сърцето й заглуши всички останали звуци.

Внезапно госпожа Янагисава охлаби ръце. Рейко рухна на пода, гълтайки въздух, стенеща от облекчение. Притисна ръка върху шията си — разранена и насинена. Щом зрението й се проясни, видя, че детективите бяха хванали госпожа Янагисава, която сипеше проклятия, крещеше и се мяташе в ръцете им. Но блъскането в ушите и продължаваше и тя осъзна, че причината не е сърцето й.

— Какъв е този звук?

Детективите се заслушаха. Госпожа Янагисава млъкна и престана да се съпротивява. Думкането спря. Тичащи нозе отвън оповестиха нахлуващо в имението множество. Мъжки гласове се извисиха в яростни викове сред звън на стоманени остриета. Шумът отекна из къщата. В приемната с решителна стъпка влязоха отряд самураи в бойни доспехи, размахващи заплашително мечове. Залитайки, Рейко се изправи на крака. Тя видя герба на Мацудайра върху броните над войниците и замръзна, осъзнавайки с изумление ставащото.

Фракцията на Мацудайра бе нападнала имението на дворцовия управител Янагисава. Думкането, което бе чула, бе от стенобитната машина, която разбиваше портите. Нападателите се изправиха срещу детективите, вперили враждебни погледи в Рейко и госпожа Янагисава. Предводителят на войската на Мацудайра попита:

— Кои сте вие?

Един от детективите обясни, че той и другарите му са васали на сосакан сама. Представи жените и после попита:

— Какво става?

— Армията на дворцовия управител Янагисава се оттегли от битката — отвърна предводителят. — Повечето му съюзници преминаха на наша страна. Владетелят Мацудайра убеди шогуна да прогони дворцовия управител от двора. Тук сме, за да го заловим.

Госпожа Янагисава изстена ужасена. Рейко не можеше да повярва, че корумпираният хитър дворцов управител най-накрая бе паднал от власт. Покрай вратата на приемната нататък по коридора войниците на Мацудайра извеждаха един по един служители на Янагисава. Накрая вървеше самият дворцов управител. Двама от противниковата армия държаха ръцете му. Той вървеше с гордо вдигната глава, със свирепо изражение и вперен напред поглед. Зад него се препъваше Кикуко, водена от друг войник. Тя видя госпожа Янагисава и извика: — Мама! Мама!