Читать «Не питай!» онлайн - страница 24

Дюран се изправи.

— Тръгваме тази вечер в седем. Ще бъдеш с маската. Мацо ще ти помага. Винаги, когато мистър Фергюсън пътува някъде, наоколо е пълно с журналисти и любопитни. Прави точно каквото ти каже Мацо няма да има никакви проблеми.

Той взе документа, който подписах и излезе.

Парадайз сити! Често бях чел за това фантастично място, където си играйкаха мултимилионерите и дори си бях мечтал да отида там на почивка. Значи ето къде живееше Фергюсън. И като капак на всичко, щях да се запозная с жена му!

„Човече! — казах си аз. — Започна да се изкачваш по социалната стълба.“ Обещах си, когато всичко това приключи, да взема някоя прекрасна кукличка и наистина да отида до Парадайз сити, за да похарча част от тридесетте хиляди долара от „Чейс Нашънъл Банк“.

С тези приятни мисли следобедът мина неусетно. Мацо дойде с един куфар в шест часа.

— Тръгваме, Джери — каза ми той. — Облечи тези дрехи.

Той извади сивкав ленен костюм, светлосиня копринена риза, тъмночервена широка вратовръзка и чифт жълто-кафяви обувки.

Облякох се.

— Готини дрехи, а? — Мацо пусна дрезгавия си смях. След това извади латексовата маска и ми я подаде.

— Можеш ли да си я сложиш сам?

— Разбира се.

Отидох с куцукане до банята. Не бяха забравили да променят тока и на тази обувка.

Поставянето на маската ми отне доста време. Боях се да не я повредя, но най-накрая се справих. След това залепих веждите и мустаците.

Мацо стоеше на вратата и ме наблюдаваше.

— Голяма работа е това — отбеляза той. — Не бих те различил от шефа.

— Това е целта — отговорих.

— Ето ти шапката и тъмните очила.

Мацо ми подаде широкопола бяла шапка, която си сложих и чифт слънчеви очила. Отново се вгледа в мен.

— Ще повикам мистър Дюран. Иска да те види, преди да тръгнем. Застани до леглото и чакай.

Когато Мацо излезе, аз се огледах в дългото стенно огледало.

Значи така изглеждаше Джон Мерил Фергюсън — един от най-богатите хора на планетата.

Почувствах някаква особена възбуда. От огледалото ме гледаше Джон Мерил Фергюсън! Вдигнах дясната си ръка и Джон Мерил Фергюсън вдигна дясната си ръка. Направих две крачки назад, Джон Мерил Фергюсън също направи две крачки назад. Усмихнах му се — той също ми се усмихна.

След това ми дойде една мисъл. Какво имаше този човек, което аз нямам? Да оставим богатството и властта му. Разбира се, че не разполагах нито с едното, нито с другото, но имах неговото лице, неговите дрехи, умеех да фалшифицирам подписа му.

Тази мисъл започна да зрее в главата ми — засега беше само мъничко семенце, но семенцата покълват. Забравих за тази мисъл семенце, защото чух приближаването на Дюран.

Излязох с куцукане от банята, след това отидох до леглото, обърнах се и го погледнах в очите.

Почувствах удовлетворение, защото долових първоначалното стъписване в погледа му.

Той ме огледа хубаво и каза:

— Много добре.

След това се обърна към Мацо и подхвърли кратко:

— Тръгваме — и излезе от стаята.

— Казах ти, Джери! — ухили се Мацо. — Страхотно е!