Читать «Не питай!» онлайн - страница 22

— Да. Справяш се добре, Стивънс. Продължавай. Искам да се научиш да се подписваш с този подпис сякаш е твой.

Той се отдръпна от масата и добави:

— Погрижих се за някои неща. Платих наема ти, дрехите и личните ти вещи са опаковани и са пренесени тук. Срещнах се с импресариото ти, Пренц, и му платих комисионата, която искаше. Казах му, че си в Европа и че работиш за мен. Към него вече нямаш никакви ангажименти. Нито дългове. — Дюран замълча и ме погледна. — Сега си изцяло на мое разположение.

Хвана ме страх. Нещо във втренчения му поглед караше в мозъка ми да мига червена светлина.

— Продължавай с подписа. Утре, ако резултатът ме удовлетворява, ще бъдеш преместен оттук и ще започнеш същинската работа.

— Къде ще отида? — попитах аз пресипнало.

— Ще научиш по-късно. Сега-засега, Стивънс, съм доволен от теб. И не забравяй. Не бива да задаваш въпроси — отговори той рязко и излезе.

Мина известно време, преди да мога отново да се заловя с досадните упражнения. Бях хлътнал дълбоко. Поне засега бяха доволни от мен и печелех пари.

Стана време за обяд. Мацо докара количката. Имаше огромна салата от скариди, гарнирана с парченца омар.

— Добре ли е? — попита ме той. — Хапни хубаво, Джери. Днес следобед те чака сериозна работа.

Два часа по-късно аз все още се упражнявах с подписа. Вратата се отвори и влязоха Мацо и Чарлс. Чарлс носеше кутията си. На едната ръка на Мацо висеше костюм, а в другата му имаше чифт обувки.

— Мистър Стивънс! — възкликна гримьорът задъхано. — Трябва да се залавяме за работа!

Очите му шареха наоколо, изпълнени със страх, а по челото му пак имаше капчици пот. Той сложи кутията на масата и от нея извади нещо подобно на голяма гумена ръкавица.

— Облечи това, Джери — каза Мацо.

Беше костюмът, който пробвах предния ден. Облякох го.

— А сега обувките. Сложих, и тях.

— Моля ви седнете, мистър Стивънс — каза Чарлс. Той разгъна внимателно парчето гума и се оказа, че то е лицева маска. Сложи я върху лицето ми.

— Това е най-фин латекс, мистър Стивънс — обясни той. — Няма да ви причинява никакво неудобство. Работил съм с него доста.

Той сложи гумената маска върху лицето ми. Тя не покриваше очите ми, така че можех да виждам спокойно.

— А сега веждите и мустаците — залепи ги и се отдръпна. — Не е трудно, мистър Стивънс. Ще имате на разположение достатъчно вежди и мустаци. Приготвил съм и три маски, ако се случи нещо непредвидено. Ще можете да си ги слагате и сам, без никакъв проблем.

Чарлс извади една снимка, разгледа я, след това разгледа мен.

— Отлично! Моля ви, идете пред огледалото. Убедете се сам.

Станах и закуцуках към стенното огледало, за да се видя. Полазиха ме студени тръпки. Та това не бях аз! Човекът в огледалото беше напълно непознат — хубаво, мургаво лице с тънък нос, стиснати устни и агресивна челюст. Тънките вежди и мустачките правеха лицето още по-характерно. Останах известно време втренчен в отражението и едва когато помръднах, се убедих, че съм аз, а не някой друг.

Хариет и Дюран бяха влезли в стаята.

Обърнах се.

— Ходи! — нареди Дюран.

Аз закуцуках до другия край на стаята и се върнах обратно.