Читать «Не питай!» онлайн - страница 23

— Превъзходно — възкликна Хариет. — Никой не би могъл да ги различи! Чарлс, талантът ти отговаря напълно на репутацията ти.

Чарлс проскимтя.

— Благодаря! Маската трябва да се поставя много внимателно. Мистър Стивънс е свикнал да се гримира, така че няма да има проблеми.

Той се усмихна неловко и добави:

— Сега, след като свърших работата си, бих искал да се прибера у дома. Имам много, много ангажименти.

— Разбира се — отговори Хариет и махна на Мацо. — Погрижи се Чарлс да се прибере у дома си.

— Благодаря ви, благодаря ви! — Лицето на гримьора светна от радост. — Можете напълно да разчитате на дискретността ми. Радвам се, че всичко е както трябва.

Той отиде до вратата и се обърна, за да ми се усмихне свенливо. — Радвам се, че се запознахме, мистър Стивънс. Довиждане.

— Довиждане — отговорих аз. Завиждах му, че се измъква от цялата, тази каша, но пък откъде можех тогава да знам, че няма да се видим повече?

3

Цялата следваща сутрин се упражнявах с подписа на Джон Мерил Фергюсън. Вече се справях доста добре и не си мислех, че е над възможностите ми.

И още веднъж върху количката със закуска, открих разписка за хиляда долара.

Докато се упражнявах след закуска, си спомних думите на Дюран, че днес ще изляза оттук и ще започна истинската работа. Колкото по-скоро започнеше тя, толкова по-скоро щях да съм свободен.

След обяд се появи Дюран с някакъв документ, който имаше съвсем официален вид, и го сложи на масата.

— Подпиши се тук с молив — каза той кратко. Взех молива и подписах Фергюсън със замах. Дюран погледна резултата и кимна.

— Повтори го с мастило.

Повторих подписа с писалката Паркър. Той отново погледна резултата, след това се втренчи с ледените си тъмни очи в мен и каза:

— Премина теста, Стивънс.

Седна на стола срещу мен и продължи:

— Ще влезеш в ролята на мистър Фергюсън тази вечер. Ще заминеш за резиденцията му в Парадайз сити, където ще се срещнеш с жена му. Тя е в течение на всичко. Няма защо да се притесняваш. Ще имаш свой собствен апартамент и няма да влизаш в контакт с персонала. Мистър Фергюсън от известно време също не е контактувал с него, така че никой няма да се изненада. За нещата, от които имаш нужда, ще се грижи Мацо. Когато се наложи, ще се появяваш в имението маскиран. Мацо ще бъде с теб. Три пъти седмично ще те закарват в главния офис на корпорацията. Там също ще те придружава Мацо и някои други. Никой от служителите няма да се доближава до теб. Единственото, което ще трябва да правиш, е да подписваш писма и документи. Всичко ще ръководя аз. Погрижил съм се личната секретарка на мистър Фергюсън да излезе в отпуск и съм я заменил с жена, която никога не го е виждала. Тя също няма да представлява проблем. — Той замълча и се втренчи в мен. — Ще правиш точно това, което ти кажа. Ще подписваш всички документи, които ти дам, без да задаваш въпроси. — Той отново млъкна и се втренчи в мен. — Ясно ли е всичко това?

— Да — отговорих аз.

— Както виждаш, Стивънс, платен си твърде добре за такова малко усилие.

Наистина, ако всичко щеше да е толкова просто, не можех да не се съглася с него. Но така ли щеше да е в действителност?