Читать «Не питай!» онлайн - страница 21

Махнах веднага ръкавиците и коленичих край него. Вдигнах бръснатата му глава и започнах да му удрям шамари.

Изкарах си акъла да не би като се свести да ме направи на пихтия.

Трябваха му повече от десет секунди, за да изплува на повърхността. Когато видях, че в очите му проблясва живот, аз го изправих в седнало положение и се отдръпнах назад както човек би се отдръпнал от упоен тигър, който се изправя на крака.

Мацо се втренчи в мен и се усмихна — този път не като плъх, а с широка, приятелска усмивка.

— Това се казва кроше, приятел! — похвали ме той и поклати глава. — Бива си те!

Протегна ми ръка и аз го изтеглих да стане. Разтри челюстта си и изведнъж се разсмя:

— А аз бях толкова глупав, че да те взема за леке! Въздъхнах с облекчение.

— Извинявай, Мацо. Изплаши ме. Ако ме беше докачил с твоя юмрук, изобщо нямаше да мога да работя за мистър Дюран. Наложи се да пусна в действие най-доброто, което знам.

Той свали ръкавиците, разтри челюстта си отново и кимна с бръснатата си глава.

— Прав си, приятел. Слушай, не казвай за това на онзи кучи син. Ще ми откъсне топките. Става ли?

— Защо не. И стига с това „приятел“. Викай ми Джери.

Той се вгледа в мен и кимна.

— Добре. Е, Джери, хайде да поспортуваме. Макар и да бях почти напълно сигурен, че е убиец и се страхувах от него, вече имах чувството, че може би ще застане на моя страна. Поупражнявахме се с една футболна топка и на шведската стена, докато се изпотихме. Нещо ми подсказваше, че съм направил голяма крачка напред.

След като взехме душ и се облякохме, той ме качи в стаята ми.

Вече бях гладен.

— Не си казал, не си получил — заяви Мацо, когато му напомних, че е станало време за вечеря.

Поисках пиле „Мериленд“. Той ме потупа по рамото.

— Значи го обичаш. И аз. — Мацо разтри челюстта си и се усмихна по-широко. — Ти ще се отървеш жив.

Той потупа широките си гърди и добави:

— Аз ти го казвам. След това излезе.

* * *

Следващия ден беше досущ като предния.

Мацо докара количката със закуска и на нея имаше още една разписка за хиляда долара. Доста окуражаващо.

Закусих и седнах на масата, за да се упражнявам с подписа на Джон Мерил Фергюсън. Чувствах се по-спокойно и дори уверено.

След около час махнах пауса и започнах да се упражнявам направо върху обикновена хартия. След още един час все още продължавах да правя това, когато вратата се отвори и влезе Дюран. Застана зад мен и разгледа множеството ми опити.

— Вземи чист лист и се подпиши — каза той. Направих каквото ми каза, а той взе листа и го огледа внимателно.