Читать «Не питай!» онлайн - страница 19
Джеймс Хадли Чейс
Той бутна към мен лист хартия, на който имаше някакъв подпис и постави отгоре парче паус.
— Прекопирай го и не преставай да се упражняваш, докато не свикнеш да го правиш сякаш е твой. Разбира се, това ще ти отнеме няколко дни. Започвай да работиш, Стивънс. Никой не получава по хиляда долара на ден, без да вложи труд.
Той стана, отиде до автоматичната врата и изчезна зад нея.
Погледнах надраскания с мастило подпис — Джон Мерил Фергюсън.
Дълго време останах втренчен в него, без да вярвам на очите си.
Ако подписът беше на Хауърд Хюз, едва ли щях да бъда по-изненадан. Хауърд Хюз беше умрял, но Джон Мерил Фергюсън според пресата беше жив и здрав. Докато чаках вкъщи да позвъни телефонът, четях доста вестници. Носеше ми ги съседът. В тях непрекъснато се споменаваше това име. Според тях, този човек беше поел жезъла от Хауърд Хюз. Наричаха го „тайнственият милиардер, държащ в ръцете си конци, които могат да накарат политиците да затанцуват“. Това беше човекът, който с едно мръдване на пръста си можеше да накара цените на световните борси да играят както му харесва и чиято финансова ръка контролираше всички по-едри сделки.
Стоях неподвижно и гледах подписа. Постепенно осъзнах страховития факт, че ме готвеха за двойник именно на този човек!
Аз! Аз, неуспелият, второстепенен актьор да играя ролята на един от най-богатите и могъщи хора в целия свят!
Сега осъзнах отговора на загадката, която ме измъчваше. Дребната старица с ролс-ройса й, Дюран, „вонящ“ на пари, Мацо, по всяка вероятност убиец, стаята в която се намирах с автоматичната врата и луксозното обзавеждане. И уплашеният Чарлс, отвлечен като мен.
Човек като Джон Мерил Фергюсън беше достатъчно само да каже — и това, което се случи на мен и на Чарлс просто се случваше и толкова.
Замислих се за Лари Едуардс.
Сега вече нямаше никакво съмнение, че Лари беше убит, защото е отказал да им се подчинява. Вече знаех с кого си имам работа, подозирах, че се крои някаква голяма сделка и че е нужна абсолютна дискретност. Те не биха го оставили да се разхожда и да приказва наляво и надясно какво е видял. И ето ти нещастен случай.
Но това нямаше да се случи с мен! Щях да правя каквото искат! Боже! И още как!
С потна, трепереща ръка аз придърпах към себе си листа паус и оригиналния подпис, и започнах да се опитвам отчаяно не само да заслужа хилядата долара на ден, но и да запазя живота си.
Два часа по-късно захвърлих химикалката и се вгледах в последния си опит: Подът около мен беше обсипан със смачкан паус. Последният ми опит да фалшифицирам подписа на Джон Мерил Фергюсън беше по-лош от първия.
Ръката ме болеше, пръстите ми бяха вдървени, а сърцето ми биеше като полудяло — от страх.
Бутнах стола назад и станах. Започнах да крача из стаята. Ами ако не успеех да се науча? Можеше ли Дюран да потърси някой друг? Щеше ли това да доведе до боцване с игла и нов добре организиран нещастен случай?
