Читать «Не питай!» онлайн - страница 18

— Косата — каза Чарлс. — И за нея трябва да се погрижим. Моля ви седнете, мистър Стивънс.

Той отиде до банята и се върна с една кърпа, която уви около раменете ми.

От кутията извади гребен и ножица. Започна да ме подстригва, докато Мацо крачеше напред-назад из стаята.

Между щраканията с ножицата, когато Мацо беше далеч от нас, той се навеждаше и шепнеше, като устните му почти докосваха ухото ми:

— Плащат ми толкова много! Страх ме е! Какво е станало с другия? С часове работих над него!

След това Мацо дойде и застана до нас, така че този страховит еднопосочен разговор трябваше да спре.

Най-накрая Чарлс отстъпи назад и ме огледа — очите му с боядисаните клепачи приличаха на езера от страх.

— Да, отлично — възкликна той. — А сега куцането. Мистър Стивънс, моля ви дайте ми дясната си обувка.

Свалих дясната си обувка и му я подадох. Той отиде до масата и седна. Извади от кутията някаква отвертка и с нея откърти част от тока. След това измъкна парче гьон и го завинти на мястото на откъртеното.

През това време аз седях и наблюдавах Мацо, а той гледаше ту Чарлс, ту мен.

— Я да видим — каза Чарлс, когато свърши. — Обуйте я, мистър Стивънс. Идете до прозореца и се върнете.

Обух обувката, станах и отидох до прозореца. Дебелото парче гьон, което беше завинтил на тока, леко нарушаваше равновесието ми. Ходех като човек с наранен крак. Докуцуках обратно и зачаках.

— Отлично — каза Чарлс. В този момент вратата се отвори и влезе мисис Хариет с пудела.

— Е, Чарлс?

— Косата. Моля ви кажете ми мнението си. Тъмносините очи ме огледаха продължително, след това тя кимна.

— Отлично. Чарлс, ти си истински художник. Той започна да се хили мазно и хиленето му се превърна в гримаса. Разбирах страховете му. Той беше отвлечен така, както и аз.

— А походката? — попита Хариет.

— Погрижихме се и за това. — Чарлс ми хвърли умолителен поглед. — Мистър Стивънс, мога ли да ви помоля да отидете до прозореца и да се върнете както преди малко?

Отидох до прозореца и се върнах.

— Моля те още веднъж, Джери — каза Хариет. Направих го още веднъж.

— Да, ще свърши работа — одобри тя. — Напредваме. Мацо, заведи Чарлс до стаята му. Чарлс! Не бива да губим и минута време! Започвай да работиш върху маската!

— Разбира се! — Той тръгна пред Мацо и излезе от стаята.

Хариет седна.

— Джери, трябва да заслужиш парите, които ти плащаме. Дотук всичко е както трябва, но те чака една доста по-трудна задача. Трябва да се научиш да се подписваш като сина ми.

Тогава влезе Дюран с черно куфарче в ръка. Той отиде до масата, седна, отвори куфарчето и извади от него пачка паус, писалка Паркър и купчина листа, които постави отгоре.

Хариет се изправи.

— Ще те оставя с мистър Дюран. Той ще ти обясни какво се иска от теб.

Тя си тръгна, а Дюран ме изгледа.

— Ела тук и седни, Стивънс — каза той. Отидох там и седнах на масата срещу него. Забелязах, че вече не съм „мистър“.

— Всичко е въпрос на упражняване, Стивънс — каза ми той. Ето това е подписът, който трябва да се научиш да имитираш. В началото ще го копираш върху пауса, докато свикнеш да го правиш съвсем свободно.