Читать «Решаваща улика» онлайн - страница 9

— Аз — продължи Марино — мисля, че самото преследване го е забавлявало. Можел е да я хване и да я убие още долу във всекидневната, но това е щяло да унищожи преживяването му. Вероятно се е хилил през цялото време, докато тя е викала, молила се е и е кървяла. Когато е стигнала дотук, тя е припаднала. Изродът е въодушевен, но вече няма веселба и я довършва.

Стаята имаше зимен вид, обзаведена в бледожълто като януарско слънце. Паркетът до леглото чернееше, а по бялата стена имаше тъмни петна. На снимките Берил лежеше по гръб с разтворени крака и ръце около главата си, с лице обърнато към прозореца, покрит със завеси. Беше гола. Когато за първи път видях снимките, не можах да определя как е изглеждала и дори какъв е цветът на косата й. Всичко беше червено. Полицаите намерили чифт кървави каки панталони до трупа й. Блузата и бельото липсваха.

— Шофьорът на таксито, за когото спомена — Хънъл или каквото му беше името — той помни ли какво е носила Берил, когато я е взел от летището? — попитах.

— Било е тъмно — отговори Марино. — Не е сигурен, но смята, че е носила панталон и сако. Знаем, че когато убиецът я е нападнал, е носила панталон — кафявия, който намерихме там. Същото сако висеше на един стол в спалнята й. Не мисля, че се е преоблякла, когато се е прибрала у дома, просто е метнала сакото си на стола. Каквото и друго да е носила — блуза, бельо — убиецът го е взел.

— Сувенир — казах аз.

Марино гледаше втренчено тъмните петна по пода, където беше намерено тялото й. После каза:

— Аз го виждам така: той е тук долу с нея, сваля й дрехите, изнасилва я или поне опитва, после я пробожда и почти отрязва главата й. Проклет късмет с това КВМД — добави той, позовавайки се на нейния Комплект възстановени материални доказателства, образците от който не показваха следи от сперма. — Май можем да се простим с ДНК-то.

— Освен ако част от анализираната кръв не е негова — отговорих. — В противен случай — да. Забрави за ДНК.

— Няма и косми — каза Марино.

— Никакви, с изключение на няколко нейни.

Къщата беше толкова тиха, че гласовете ни звучаха изнервящо силно. Навсякъде се виждаха грозни петна. Представих си всичко: пробожданията, следите от дръжката, зловещата рана във врата й, която приличаше на отворена кървава уста. Излязох в коридора. Прахта дразнеше дробовете ми и затрудняваше дишането. Казах:

— Покажи ми къде си намерил пистолета й.

При пристигането си онази нощ полицаите намерили автоматика на Берил на кухненския плот до микровълновата печка. Бил зареден, но със спуснат предпазител. Единствените отпечатъци на него бяха от Берил.

— Пазила е кутия с пълнители в шкафчето до леглото си — каза Марино. — Вероятно и пистолетът е стоял там. Предполагам тя е занесла чантите си горе, разопаковала е и е хвърлила някои от дрехите си в коша за пране в банята, после е прибрала куфара си в гардероба. Някъде по това време е извадила пушкалото си. Сигурен знак, че е била нервна като дявол. Искаш ли да се обзаложим, че е проверила всяка стая, преди да слезе долу?