Читать «Решаваща улика» онлайн - страница 8

Ченгетата винаги искат да знаят това. Макар хиляди пъти да съм им казвала, че не може да се твърди със сигурност, те все още продължават да питат.

— Не е възможно да се определи по кървавите петна — отговорих. Устата ми беше изсъхнала и усещах вкус на прах. — Зависи изцяло от това къде е стоял спрямо нея. Що се отнася до прободните рани в гърдите, те са леко наклонени от ляво на дясно. Може и да е левак. Но отново зависи в какво положение се е намирал спрямо нея.

— Просто ми се струва интересно, че всички рани са на лявата страна на тялото й. Тя е бягала. Той идва към нея отляво вместо отдясно. Това ме кара да подозирам, че е левак.

— Всичко зависи от положението на жертвата и убиеца един спрямо друг — повторих нетърпеливо.

— Да бе — измърмори Марино, — всичко зависи от нещо.

Антрето беше с паркет. Имаше очертана с тебешир пътека, показваща капките кръв, които водеха към стълбите на три метра вляво от нас. Берил е побягнала насам и по стълбите. Шокът и ужасът й са били по-силни от болката. На лявата стена, почти до всяко стъпало имаше размазана кръв от порязаните й пръсти, които са опитвали да намерят равновесие.

Имаше черни петна по пода, стените и тавана. Берил е избягала до края на горния коридор, където моментално е била заловена. В този район имаше голямо количество кръв. Преследването е започнало отново, след като тя е успяла да се измъкне от коридора и да влезе в спалнята си. Там се е изплъзнала от него, като се е покатерила на леглото. В този момент или е хвърлила куфарчето си по него, или по-вероятно то е било върху леглото и са го съборили. Полицията го намерила на килима, отворено и преобърнато, документите — разпръснати наоколо, включително и фотокопията на писмата, писани от нея в Кий Уест.

— Какви други документи намерихте? — запитах.

— Разписки, туристически справочници, една брошура с улични карти — отговори Марино. — Ще ти направя копия, ако искаш.

— Моля — казах аз.

— Намерихме и купчина печатани страници там, на тоалетката — посочи той. — Вероятно това, което е писала на острова. В полетата има доста забележки, надраскани с молив. Отпечатъците са без значение — няколко размазани и един-два нейни.

От леглото й беше останал матракът, защото напоените с кръв покривка и чаршафи бяха изпратени в лабораторията. Тя се е забавяла, губила е контрол над движенията си, отслабвала е. Спънала се е отново в коридора и е паднала на ориенталското килимче за молитви, което си спомнях от снимките. По пода имаше кървави отпечатъци от ръцете й — там, където се е влачила. Берил е изпълзяла в стаята за гости зад банята и там най-после е умряла.