Читать «Решаваща улика» онлайн - страница 7

— Берил е взела такси от летището вечерта, когато е пристигнала.

Твърдоглаво исках подробностите. Марино извади цигарата си и посочи с нея:

— Намерих разписката на малката масичка до вратата на фоайето. Вече проверихме шофьора, един тип на име Удроу Хънъл. Тъп като торба с чукове. Каза, че чакал на колонката за таксита на летището. Тя му махнала. Било около осем часа, валял проливен дъжд. Докарал я до къщата около четиридесет минути по-късно, занесъл багажа й до вратата, после си тръгнал. Таксата била двадесет и шест кинта с бакшиша. Върнал се на летището след половин час и качил друг клиент.

— Сигурен ли си, или това е, което той казва?

— Сигурен както в проклетия факт, че стоя тук.

Той загаси цигарата си и започна да си играе с филтъра.

— Проверихме историята. Говорил е истината. Не е докосвал дамата. Не е имал време.

Проследих погледа му до тъмните петна по стената. Дрехите на убиеца са били окървавени. Не е твърде вероятно шофьор с кървави дрехи да качва клиенти.

— Не е била вкъщи за дълго — казах. — Влязла е около девет, съседът се е обадил за алармата към единадесет. Тя виела от половин час, което означава, че убиецът си е тръгнал около десет и половина.

— Да — отговори Марино. — Това е най-неясната част. Съдейки по писмата, тя безумно се е страхувала. Промъква се тайно в града, заключва се у дома, дори слага трийсет и осем калибров на кухненския плот — ще ти покажа, когато стигнем дотам. После, бум! Звъни се, или? И следващото нещо, разбираш ли, тя пуска откачения вътре и наглася алармата след него. Сигурно е бил някой, когото е познавала.

— Не бих изключила и непознат — казах. — Ако човекът е много хитър, тя може да му се е доверила, да го е пуснала вътре по някаква причина.

— В този час? — Очите му се свиха, оглеждайки стаята. — Как? Продава абонаменти за списания или шоколадчета в десет вечерта?

Не отговорих. Просто не знаех.

Спряхме до вратата, която водеше към коридора.

— Това е първата кръв — каза Марино, като гледаше към изсъхналите петна по стената. — Тук е получила първата рана. Смятам, че е бягала ужасено, а той е размахвал ножа.

Представих си раните по лицето и ръцете на Берил.

— Предполагам, че в този момент е срязал лявата й ръка или лицето, или гърба. Петната по стената са от кръв, капеща от острието. Той вече я е срязал поне веднъж, ножът е окървавен и когато отново замахва, капките пръсват по стената.

Петната имаха елипсовидна форма с диаметър около шест милиметра. В горната лява част на вратата се удължаваха. Простираха се поне на пет метра. Убиецът е замахвал с енергията на усърден играч на скуош. Почувствах емоцията на престъплението. Не беше ярост. Беше по-лошо от това. Защо го е пуснала да влезе?

— Съдейки по разположението на петната, смятам, че откаченият е стоял тук — каза Марино, като застана на няколко метра от вратата, леко вляво. — Той замахва, срязва я отново и кръвта опръсква стената. Както виждаш, следите започват оттук. — Той посочи към най-високите капки, които се намираха на едно ниво с главата му. — После се спускат надолу и спират на няколко сантиметра от пода. — Той спря и ме погледна предизвикателно. — Ти я прегледа. Какво мислиш? Десняк ли е, или левак?