Читать «Решаваща улика» онлайн
Патриша Корнуел
Annotation
(Асошиейтед прес)
Известният нюйоркски адвокат Р. Спаракино обвини д-р Кей Скарпета, главен съдебен лекар на Ричмънд, в съзнателно укриване на важни улики по серия жестоки убийства. Според адвоката, д-р Скарпета и преди е имала подобни прегрешения.
(Из доклад на лабораторията на ФБР в Куантико)
Едно от влакната, намерени по жертвата, е изключително рядко и съвпада с това, което открихме в отвлечения наскоро „Боинг-737“. Двама от похитителите не бяха заловени.
(в. „Ричмънд таймс“)
Снощи е била взривена колата на детектив Марино, който разследва серията убийства, разтърсили напоследък града. В същото време главният съдебен лекар д-р Скарпета е била нападната от въоръжен мъж в офиса си. От полицията отказват коментар за състоянието й…
Тя няма изход. Гласът нашепва по телефона: „Виждам те… Не можеш да се скриеш от мен. Чакай ме в полунощ…“.
Патриша Корнуел
Пролог
Глава 1.
Глава 2.
Глава 3.
Глава 4.
Глава 5.
Глава 6.
Глава 7.
Глава 8.
Глава 9.
Глава 10.
Глава 11.
Глава 12.
Глава 13.
Глава 14.
Глава 16.
Глава 17.
info
notes
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
Патриша Корнуел
Решаваща улика
Пролог
Скъпи М,
Изминаха тридесет дни на еднообразна смяна на сенките със слънчевите цветове и промени във ветровете. Мисля прекалено много и не мечтая.
Прекарвам повечето следобеди при Луи. Седя на верандата, пиша и гледам към морето. Водата е изумруденозелена, с мозайка от слънчеви лъчи, а към дълбочините променя цвета си на тъмносиньо. Небето е безкрайно, пухкавите бели облаци се движат като дим. Постоянният бриз заглушава виковете на къпещите се и шума на лодките, които акостират точно зад рифа. Верандата е покрита и когато внезапно започне буря, както често става следобед, аз си седя на масата, долавям уханието на дъжда и гледам как накъдря водата — като козина, сресана на обратната страна. Понякога вали силно, а слънцето грее в същото време.
Никой не ме безпокои. Вече съм част от семейството на ресторанта като Зулу — черният лабрадор, който преследва фризбита и улични котки, дошли да си изпросят малко остатъци. Четирикраките протежета на Луи се хранят по-добре от някои хора. Приятно е да наблюдаваш нежното отношение на света към неговите създания. Не мога да се оплача от дните си.
Нощите са тези, от които се ужасявам.
Мислите ми изпълзяват от тъмните си скривалища и простират зловещите си мрежи около мен. Тогава аз се хвърлям към претъпканите улици на стария град, привлечена от шумните барове като пеперуда от светлината. Уолт и П. Дж. са превърнали нощните ми навици в изкуство. Уолт се връща в квартирата първи, на здрачаване, защото тогава замира бижутерският му бизнес на площад „Малъри“. Отваряме си по бира и чакаме П. Дж. После тръгваме от бар на бар. Обикновено приключваме в „Мокрия Джо“. Станахме неразделни. Надявам се, че те двамата винаги ще бъдат неразделни. Любовта им вече не ми изглежда странна. Нищо не ме тормози, освен смъртта, която постоянно виждам.
Измършавели и бледи мъже с очи като прозорци, през които виждам изтормозените им души. СПИН е геноцид, унищожаващ жителите на този малък остров. Странно е, че се чувствам близка с умиращите изгнаници. Възможно е повечето от тях да ме надживеят. Нощем лежа, слушам бръмченето на вентилатора и си представям как ще стане това.
