Читать «Следотърсача» онлайн - страница 319

— Следотърсачо — попита Мейбъл, — ще се видим ли пак?

— Мислил съм за това, вече съм мислил. Ако настъпи време, Мейбъл, когато ще мога да гледам на теб като на сестра или като на дете — да, по-точно като на дете, защото ти можеш да ми бъдеш дъщеря, — ще се върна при вас. За мен ще бъде истинска радост да гледам вашето щастие. Ако не мога — прощавайте, прощавайте… Сержантът не беше прав. Да, той никак не беше прав!

Това бяха последните думи, които Джаспър Уестърн и Мейбъл Дънъм чуха от Следотърсача. Той се обърна, защото усети, че нещо го задушава, и след миг беше вече при своя спътник. Щом го видя, Чингачгук метна торбата си на рамо и без да му каже нито дума, се скри зад дърветата. Мейбъл, мъжът й и Юнска роса дълго гледаха след отдалечаващия се Следотърсач, очаквайки прощален жест, но той не се обърна. Стори им се само, че поклати глава като човек, измъчван от мрачни мисли, и че махва с ръка, сякаш знае, че приятелите го гледат, но твърдите му крачки, на които никаква скръб не можеше да повлияе, го отнасяха все по-далече, докато изчезна в гъсталака на гората.

И Джаспър, и жена му не видяха повече Следотърсача. Те останаха още една година на брега на Онтарио, а след това, отстъпвайки пред настойчивите молби на Кап, отидоха при него в Ню Йорк, където Джаспър стана преуспяващ и уважаван търговец. Три пъти Мейбъл получи като подарък прекрасни кожи, но изпращачът не бе пожелал да напише името си и само сърцето й подсказваше кой е той. По-късно, когато Мейбъл беше вече майка на няколко деца, тя предприе едно пътешествие във вътрешните щати, съпроводена от синовете си, най-големият от които можеше да й бъде защитник. Там тя случайно видя странно облечен човек, който я наблюдаваше отдалеч и с такова внимание, че тя започна да разпитва кой е той. Казаха й, че това е най-прочутият ловец в този край — случката се разиграваше вече след революцията, — известен с благородството си, но чудак, когото в тази част на страната наричаха „Коженият чорап“. Мисис Уестърн не успя да научи нищо повече, но настойчивият поглед на непознатия и странното му поведение я разтревожиха толкова силно, че тя прекара една безсънна нощ и на лицето й, запазило още следите на голяма някогашна красота, легна сянка на печал, която за дълго не я напусна.

А Юнска роса, загубила и мъж, и родно племе, не можа да понесе, както предсказваше Следотърсача, двойната загуба. Тя умря в дома на Мейбъл на брега на Онтарио. Джаспър пренесе тялото й на острова и я погреба редом с Пронизваща стрела.

Лунди все пак се ожени за своята стара любов и излезе в оставка — уморен от безброй сражения ветеран. Но името Лунди в наше време се прославя от по-малкия брат, наследил фамилното имение и наследствената титла, към която по-късно се присъедини и титлата, с която бе удостоен за своите подвизи по океана¹⁰¹.