Читать «Селяни» онлайн - страница 631

— Току-що го видях. Добре изглежда и страшно му е домъчняло за домашните му.

— Харно е момчето, ама и от лесните не е. Тереска у дома ли си е?

— Тя скубе лен на свещеника. Още не знае какво я чака в къщи.

— Пак ще се вдигнат разправии из село, нали ще му кажат още щом го видят?

Антек слушаше внимателно, понеже новината силно го заинтригува, но не се обади, а Ханка и Клембовица съжаляваха искрено Тереска и започнаха да предсказват най-лошото, което можеше да я сполети. Накрай Ягустинка ги прекъсна:

— Кучешка правдина си е това! Ами, запилее се някой мъжкар за цели години по света, жена самичка остави, па сетне, като й се случи нещо на сиротата, може и да я заколи! И викнат из едно гърло всички: удри, бре, утрепи я! Та право ли е това? На мъжа никой не задирва, нему като на куче е позволено и никой за това лоша дума няма да му продума! От глупав по-глупав е тоя ред на света. Ами как, жената не е ли жив човек, или тя е от дърво издялана? Щом трябва да се отговаря, нека и любовника да си плати дела, нали и двоицата еднакво са грешили. Защо пък за него да е само наслада, а тя само да си оплаква дните?

— Ех, мили мои, така е наредено, откак свят светува, така ще си и остане — пошепна Клембовица.

— Ще остане да се разсипва народа, да се радва дявола. Но аз другояче бих наредила: тръгне ли някой с чужда жена, да си я вземе за всякога, па ако не ще, че друга му се харесала повече, да му наложат хубаво задника и в дранголника!

Антек се разсмя на нейната разгорещеност, а тя скочи с крясък към него.

— Тебе ти е смешно, а? Разбойници такива! Всяка ви е най-мила, докато ви падне в ръцете! Па сетне й се присмиват отгоре!

— Разкрякала си се като сврака на дъжд! — подхвърли той неразположено.

Тя отърча по селото и се върна чак привечер, но доста разплакана.

— Какво ти се е случило? — попита я Ханка разтревожено.

— Какво ли, нагледах се на човешки мъки, та чак свят ми се замая. — И тя се разплака пак и продължи да разказва през сълзи и хлипания: — Козеловица подбра Яшек у себе си и вече всичко му разправи.

— Ако не е била тя, друга е щяла да му каже. Такива работи не могат да се укрият.

— Казвам ти аз на тебе, нещо лошо се готви в тая къща! Отърчах до дома им, никого няма. Сега назърнах, седят и той, и тя и плачат, на масата наслагани подаръците, дето й донесъл. Божичко, тръпки ме побиха, като че ли в гроб, а не в къща надникнах. Нищо не си приказват, а плачат. Майката на Матеуш ми разправи какво било, косата на главата ми настръхна!

— Не знаеш ли дали е приказвал за Матеуш? — попита неспокойно Антек.

— Така му се заканва, че бог да е на помощ! Яшек няма да му прости това, няма!

— Бъди спокойна, и Матеуш няма да иде да му се моли за прошка — отвърна ядосано Антек и без да слуша по-нататък, изтича към Подлесието да предупреди приятеля си.

Намери го чак у Шимекови, седяха там до стената с Настуша и си приказваха нещо тихичко. Той веднага го повика и като извървяха доста път, разправи му всичко.