Читать «Селяни» онлайн - страница 630
Владислав Реймонт
— Па на жепечани ни за грош не давай, те водеха кравите си на поповия бик, нека сега свещеника да им даде на вересия и брашно.
Не помогнаха никакви молби и хленчове. Напразно се застъпваше и жена му за по-бедните. Заинати се той и никому, който бе водил кравата си при поповия бик, не позволи да се даде ни половин крина брашно.
— Щом им се харесва поповия бик, нека си го доят — подвикваше той.
Воденичарката също така нещо мърмореше, оправдаваше се и свиваше рамене, но колкото можеше, крадешком даваше на доста хора на вересия.
Дойде Клембовица и помоли за половин крина булгур от просо.
— Ако си платиш сега, ще вземеш, на вяра ни зрънце не давам.
Тя много се угрижи, защото, то се знае, беше дошла без пари.
— Томек държи страната на свещеника, нека иде и булгур да си изпроси от него.
Клембовица се докачи и рече предизвикателно:
— Истина е, че държи страната на свещеника и ще държи, но неговия крак вече няма да стъпи тука.
— Бълха ще ме ухапе! Опитайте се другаде да си мелете.
Жената си отиде силно загрижена, понеже нямаха нито грош в къщи, а като видя седналата при затворената ковачница ковачка, оплака й се от воденичаря и заплака.
А ковачката се обади на подбив:
— Само това ще ти кажа, че скоро ще му се свърши царството.
— Ех, кой може да навие врата на такъв богаташ, кой?
— Като направят една вятърница до неговата воденица, ще му го навият.
Клембовица чак се опули от смайване.
— Мъжа ми ще направи вятърница. Току-що отидоха с Матеуш да оглеждат материал в гората, на Подлесието при кръста ще я построят.
— Я виж… Михал прави вятърница, това и насън не ми е идвало! Ама нека, нека на тоя кожодер да му се посмъкне малко шкембето.
И тъй олекна на душата й, че тръгна по-бързо към дома си, но като видя Ханка, която переше пред къщи, отби се да сподели с нея неочакваната новина.
Антек майстореше нещо около колата и като чу разговора, рече:
— Право ти е казала Магда. Ковача купи вече на Подлесието от дворянина двайсет морги току до самия кръст и там ще направи вятърница! Воденичаря ще побеснее от яд, ама нека му поомекне малко муцуната! Толкова е омръзнал на всички, та никой няма да го пожали.
— Не знаете ли нищо за Рохо?
— Нищичко — рече той и някак бързо обърна лицето си на друга страна.
— Чудна работа, трети ден вече, а нищо не се знае какво става с него.
— Та малко ли пъти се е случвало — отиде някъде, а после пак си дойде.
— Кой от вас ще ходи на Ченстохова на манастира? — попита Ханка.
— Нашата Йевка и Мачуш ще идат. Това лято малцина от селото се тъкмят.
— И аз ще ида. Затова си препирам някои по-лекички дрехи за из път.
— Ама като че ли от други села мнозина се тъкмят.
— И те време са избрали, тъкмо по най-голямата работа — измърмори Антек, но на жена си не възразяваше, защото отдавна знаеше за какво бе дала обет да иде на манастира.
Бяха почнали да се разправят това-онова, когато дойде Ягустинка.
— Знаете ли какво — изкряска тя, — има-няма един час, откак си е дошъл Яшек от войската.
— На Тереска мъжа й! Ами нали тя казваше, че наесен по картофи щял да си дойде?