Читать «Селяни» онлайн - страница 632

Матеуш чак се задави и се разпсува.

— Триста гръмотевици да треснеха такава новина!

Те се връщаха към селото. Матеуш се мръщеше и дишаше болезнено и тежко.

— Виждам, че ти е тежко и мъчно — подхвърли предпазливо Антек.

— За нея ли да жаля, тя ми беше като кокал в гърлото. Друго нещо ме мъчи мене.

Антек се учуди, но не му се искаше да го разпитва.

— Време не би ми стигнало, ако взема да жаля за всяка! Падна ми в ръцете, взех. Който и да беше, щеше да направи същото! Ама и то из носа ми е излезнало, че колко хленчове и укори съм се наслушал, стига ми и престига. Бягал съм, а тя като сянка подире ми. Нека и Яшек сега да й се понарадва. Не любовница ми е в главата сега, а съвсем друго нещо.

— Навярно, че трябва да се жениш вече.

— Тъкмо това. И Настка сега същото ми думаше.

— В селото момичета с лопата да ги ринеш, лесно ще си избереш.

— Отдавна вече съм се вгледал в една — откъсна се неволно от устата му.

— Тогава покани ме за годежар и прави сватба, ако ще би веднага след жътвата.

Това предложение не се хареса на Матеуш. Той се начумери и заприказва за Яшек, па като узна всичко, каквото имаше, започна да разправя за стопанството на Шимек, като при това уж неволно се изпусна, че Йенджих тайно казал на Настка, че Доминиковица се канела да подава в съда жалба за дела на Ягуша от имота на Мачей.

— Тате й е приписал, никой не й го спира. То се знае, че самия имот няма да дам, но ще й го заплатя честно, колкото струва! Крамолиица недна, иска по съдилища да се влачи!

— Истина ли е, че Ягуша върнала приписа на Ханка? — попита Матеуш предпазливо.

— Това нищо не значи, нали не се е отказала пред нотариуса.

При тия думи Матеуш стана някак по-весел и като не можеше вече да се сдържа, час по час заговаряше за Ягуша и явно я хвалеше.

Антек разбра накъде бие, и рече подигравателно:

— Ти чу ли какво приказват пак за нея?

— Жените все ще намерят трески за дялане.

— Разправят, че по Яшо органистовия се е разлетяла като кучка — добави той нарочно.

— Ама ти видял ли си? — И Матеуш почервеня от гняв.

— Няма да тръгна да я следя, пък и не ми влиза в работа, но има хора, които виждат как всеки ден се среща с Яшо било в гората, било по междите…

— Един бой да удариш на една-две, ще видиш как ще престанат да клюкарствуват.

— Опитай се, може да се уплашат и да престанат! — рече полека Антек. Внезапно го обзе страшно хаплива ревност за Ягуша, а мисълта, че Матеуш може да се ожени за нея, го ръфаше като бясно куче.

Не отговаряше на закачливите му и често неприятни думи, само и само да не издаде мъката си, но когато се разделяха, не можа да се въздържи и рече със зъл присмех:

— А който се ожени за нея, ще си има доста кумове…

И те се разделиха твърде хладно.

Като измина няколко крачки, Матеуш се изсмя тихо и си помисли:

„Навярно не му пее много петела при нея, та затова й е тъй сърдит и я напада. Па нека тя си се занася по Яшо, такъв хлапак. По-скоро ще да я привлича там бъдещия свещеник, а не самия момчурляк.“

Така си мислеше той снизходително, защото, като узна от Антек как стои работата с приписа, вече окончателно реши да се ожени за нея. Той забави хода си и се унесе в пресмятания: по колко трябва да изплати на Йенджих и на Шимек, за да остане сам на целия имот, на всичките двайсет морги.