Читать «В долината на смъртта» онлайн - страница 188

— Не.

— Имаш ключ!

— Също не. Ама че въпрос!

— Е, тогава не можем да се надяваме и на спасение. Ние сме изгубени.

— Тия негодяи много-много няма да ни се церемонят.

— Мислиш ли?

— Естествено.

— Би било много добре. При тези обстоятелства една бърза смърт ще е най-доброто. Само си мисля, че няма да бъдем удостоени с това благоволение. Тоя Олд Файерхенд е едно куче, което не прави нищо против закона. Убеден съм, че ще ни подкара всички в триумфално шествие към Сан Франциско, за да ни предаде там на съда.

— Damn! По-добре смърт от това!

— Той определено ще го направи!

— В такъв случай сам ще си видя преди туй сметката!

— Че как пък? Та нали си в окови!

— Все ще се намери някаква възможност. Няма да се оставя да бъда зяпан в Сан Франциско от тълпата.

— Да-а, действително ще бъде образуван процес, какъвто още не е имало.

По този начин се плъзгаше разговорът между Уолкър и Ролан. Накрая в него се включи и Лефлър и тримата се впуснаха в «благопожелания» срещу Бога и хората. Проклятия се редуваха с внезапни изблици на страх, сурови обвинения и тежки обиди с хленчещи самоупреквания. Помежду им отново и отново се вмъкваше болезненият вой на скалпирания… Това без съмнение бе един от най-странните разговори. После призоваха цялата си острота на умовете да открият някакъв изход за бягство — напразно. Такава възможност не съществуваше.

Необузданите хули срещу Хуанито се подновиха. Но креолът не отговаряше. Тогава тримата започнаха да се ругаят пак помежду си по най-отвратителен начин.

— Аз съм най-невинният от всички ви! — крещеше Лефлър разгневено. — Затваряйте си мръсните муцуни! Купих плантацията от вас на добра вяра и това е всичко. В останалите ви деяния не съм участвал. На мен нищо не могат да сторят!

— Охо! — извика Уолкър. — Само не се прави на Божа кравичка! Това с плантацията си беше рафинирана шашма… и бих искал да видя шерифа, който няма да ти усуче въжето за тая работа! No, плантацията я отпиши!

— Нейсе! Ама живота са длъжни да ми оставят!

— Така ли мислиш? Ти освободи един пленник, участва в залавянето на Уилкинс и Елми, в предаването им на червенокожите. Освен това ти бе известна целта на нашето пътуване насам. Това стига, за да ти скърши два пъти врата!

— Ще оставя нещата да си текат! Че там горе при Синята вода освободих Бил Нютън, това е…

Уолкър се сепна озлобен.

— Бил Нютън… хубаво че спомена проклетото име! Тоя красив пес! Човече, бандитино, къде държиш парите ми?

Уолкър очакваше, че Бил Нютън или ще излъже, или изобщо няма да отговори. Онзи обаче не показа особено вълнение.

— Парите ти? Хм-м, изфирясаха. Олд Файерхенд ги пипна.

— ’s death! Той ли ти ги отне?

— За жалост.

— Всичко, всичко му се удава на тоя тип. Ако Дявола пожелае да се освободя… ох, ще си отмъстя на тоя човек, както никой никога не си е отмъщавал!

— Наслука! — подигра го Бил Нютън.

— Негоднико, не се присмивай! Аз мразя този човек, но въпреки това се радвам, че той не само ти е взел парите, ами и самия теб е спипал. И как пък ти скимна, мизернико, да ме обереш?

— Понеже на теб ти скимна да ме затворите тук!