Читать «В долината на смъртта» онлайн - страница 186

— О, не! — отвърна Херман. — Тук в ъгъла виждам една желязна помпа с няколко маркуча. Значи няма да черпим.

Когато Олд Файерхенд отиде да огледа нещата, в очите му падна слаба светлина. Различи в зида един може би трицолов отвор, който водеше вън на открито. Находката беше изключително полезна, защото през отвора можеше да се прекара маркуч и по този начин без особен труд да се даде вода на конете.

Апачите после изнесоха от зимника толкова провизии, колкото бяха необходими за момента. Анита пое функцията на готвачка. След това скритите в дъното на Долината на смъртта войни бяха доведени, получиха дажбите си и можеха да напоят и конете.

Междувременно минаха часове. Основният отряд на приближаващите мохави наистина още не се очакваше, ала въпреки това Олд Файерхенд разпрати съгледвачи, за да се предотвратят евентуални изненади.

Мохавите в двора бяха изгубили унилото си настроение, след като и те като другите получиха пълните си дажби.

Къща и двор се оказаха тесни за толкова много гости. Ето защо Сам направи предложение Ролан и тайфата му да бъдат откарани и заключени в живачната мина. Така се печелеха две помещения, заемани до момента от пленниците.

Олд Файерхенд веднага се съгласи с предложението. Стълбата беше спусната пак в щерната.

После отведоха пленниците.

Хуанито беше дошъл в съзнание. Той хвърли страхлив поглед на Ролан, ала оня привидно не му обърна никакво внимание.

Първи започнаха да слизат Олд Файерхенд и Сам Хокинс, следвани от пленниците, зад които идваха Дик и Уил.

Траперът отваряше вратите и крачеше при оскъдната светлина на лампата през подземните помещения. Спряха едва при последното. Там приковаха пленниците към зазиданите в стената железни халки.

Когато ги заключваше към зида, Олд Файерхенд за нещастие си послужи с ключа, който бе отнел от Ролан. Ако беше измъкнал от джоба другия, сменен от Бил Нютън, сега вече щеше да забележи подмяната.

Но така той се върна, заключвайки грижливо вратите след себе си, със своите спътници на горния свят.

Само Сам Хокинс разтърси скалпа си.

— Не допуснахме ли грешка, мастър Огнена ръка?

— По какъв начин? Трябваше да подслоним тези юнаци поотделно. Сега са окаушени заедно и могат да разговарят помежду си. При това положение е лесно възможно да изковат някой план, който да ни постави натясно.

— Нямай грижа, Сам! Навън не могат да излязат. Впрочем аз преследвах определено намерение, като ги затворих в общо помещение. Те здравата ще се изпокарат. Това е едно утежняване на наказанието, което всеки от тях си е заслужил. Тук имаш право. Как ли само ще оплюват Хуанито, комуто ще припишат цялата вина! Ако не беше се оставил да бъде изигран от теб, мастър Огнена ръка, то сигурно щеше да ни е трудничко да постигнем целта си, ако не се лъжа.

20. Aз… аз… аз!

Предположението на Олд Файерхенд, че пленниците ще се нахвърлят с упреци един към друг, намери пълното си потвърждение. Хуанито, старата и Бил Нютън, някогашният дервиш, до момента бяха държани отделно от другите. Сега всички се намираха в едно и също помещение. Яростта, която кипеше в Ролан, чакаше най-малкия повод, за да избухне.