Читать «В долината на смъртта» онлайн - страница 190

— Знаеш ли го със сигурност? — попита Нютън.

— Да. Ако имаше тук такова и аз щях да го знам не по-зле от него!

Ролан яростно тресна оковите и изфуча като животно.

— Замълчи, окаяно говедо такова!… Аз заявявам: въжето е тук!

— Искате само да измамите сеньор Нютън! Той ще ви помогне да се сдобиете със свободата, но въже, което да стига от зъберите до подножието на скалите, тук няма!

— Добре — каза Нютън спокойно. — Виждам, че искат да ме избудалкат и ще се спасявам следователно индивидуално.

— Не се оставяй да те подведе! — кресна Ролан. — Макар да не нужно да отговарям на джафкането на това скалпирано куче, ще ти издам тайната си, за да видиш, че нямам намерение да те будалкам!

— Ще ми е приятно!

— При начина и метода, както въртях тук далаверата си и както бух принуден да набирам работниците си с отвличане, беше близко до ума, че все някога ще си навлека неприятности. Ето защо бях длъжен да се подготвя за такъв случай. Трябваше също така да взема мерки и за нелегално бягство. Устроих си една тайна каса и скрих в готовност едно въже, за чието съществуване естествено знаех само аз.

— Е, казвай най-сетне къде си го дянал, де! — настоя Бил Нютън нетърпеливо.

— До стълбата се извисява един дебел железен пилон. Видя ли го?

— Да.

— Пилонът е кух, представлява тръба, топката в чийто горен край може да се развива. Въжето е скрито във вътрешността на тръбата. То е дълго точно колкото нея и понеже тя, се издига догоре, значи и то стига от зъберите до подножието на скалите. До последната топилна пещ горе има една здрава желязна кука, за която може да се върже въжето.

— Но отвън бдят апачите. Те веднага ще забележат, ако някой започне да се спуска по скалната стена.

— Няма да го видят. Точно на въпросното място една доста дълбока цепнатина прорязва от горе до долу канарите. Тя е като скален комин и в нея преспокойно има място за един човек. Така че можеш да се спуснеш по процепа, без някой да те види. Сега доволен ли си, Бил?

— По отношение въжето да, но що се отнася до парите — не.

— Със сигурност ще ги получиш!

— Само обещанието не е достатъчно. Трябва да имам пълна гаранция, че те наистина са налице.

— Кажете му, де! — излая старата.

Ала Ролан продължително се умълча. Не му беше лесно да издаде една толкова ценна тайна.

— Добре! Задръж си мангизите! — подигра се Нютън. — И си ги отнеси в пъкъла! Аз вече си освободих едната ръка!

Той вдигна триумфиращо десница.

— Как, толкова зле ли те бяха оковали?

— Сега знам къде е въжето и ще офейкам сам.

— Zounds! — извика Уолкър. — Ама че проклет циция си, Ролан, и с това всички ни ще отведеш до бесилото! Хайде докажи му, че наистина имаш кинтите!

— Какво пък, бездруго няма риск — той и така, и така не може да ги вземе без наша помощ. Та ще ти кажа. Горе, където шахтата излиза на бял свят, точно зад петото от крайните стъпала на стълбата, има един разхлабен камък. Измъкнеш ли го, виждаш една желязна вратичка, зад която има сандъче… парите са в него!

Очите на Бил Нютън припламнаха коварно.

— Е, защо ми го казваш чак сега? — попита студено. — Че кой щеше да ти задигне мангъра?