Читать «В долината на смъртта» онлайн - страница 187

Но на първо време той се държеше спокойно. Изглежда, бе все още полузамаян от случилото се.

Другите също мълчаха, защото всеки мислеше за мрачната съдба, която в най-скоро време го очакваше. Можеха да се чудят само тихите стенания на Хуанито.

— Много ли боли? — попита най-сетне Ролан с добре излицемерено съчувствие.

Хуанито заскимтя сърцераздирателно.

— Как всъщност се случи тая работа, скъпи ми Хуанито?

— Проклет да е тоя Олд Файерхенд!

— Тук изцяло споделям твоето мнение. Но още по-проклета да е глупостта ти!

— Аз не бях глупав!

— Може би е умно да се оставиш да ти одерат кожата от кратуната?

— Аз виновен ли съм? Негодникът се представи за мексикански собственик на мина и искаше да купи живак.

— Защо не му даде от запаса, складиран при майка ти?

— Не беше достатъчен. Оня се нуждаеше от повече, както ми каза.

— Как само те е залъгал! Ти можеше да дойдеш да вземеш недостигащото, но него да оставиш да чака при майка ти. Защо го помъкна със себе си?

— Негодяят… а-ах! О-ох!

Болката отново го налегна. Имаше усещането, че главата му е пъхната в разтопен метал.

— Е, защо? — повтори Ролан след известно време.

— Защото… защото…

— Не измисляй лъжи! Те така и не биха могли да те спасят.

— Та аз изобщо не се и каня да лъжа. Сега и без това ми е все тая. Бездруго ще бъдем очистени. Типът имаше голяма сума в себе си и аз исках, исках…

— И си искал да скатаеш мангизите, без да му дадеш в замяна живак?

— Да.

— Което означава, че си искал да му видиш сметката?

— Горе-долу.

— Никаквец?

— Всички ние сме никаквици — изхленчи оня, — а вие сте най-големият сред нас!

— За теб е добре, че съм окован, иначе за тая вежливост щях и кожата от тялото ти да отпоря! И да не би пък да те е скалпирал Олд Файерхенд, а?

— Не, проклетият ни апач!

— Направо пъклена история! Я вземи да разкажеш как им се е удало да те надлъжат и да освободят затворниците!

— Аз… — той отново прекъсна и нададе ужасяващо стенание.

— Вземи се в ръце! — нахока го грубо Ролан.

— Аз… не мога — изхленчи. — Болките ми са… о-ох… страшни! Да говоря дълго ми е… невъзможно. Нека разправи… старата… Главата ми, главата ми!

— Момче, тая болка ти е хак. Да, дори ти е твърде малко като наказание! Би трябвало всеки ден да ти израства нова кожа, та да можеш всеки ден да бъдеш скалпиран! Даже бих ти трил пипер на раните, ако бях в състояние, кривоглед креол такъв!… Дърто, говори ти!

Бела отдавна чакаше тая подкана. Тя беше изпълнена с необуздан бяс срещу всички, също срещу Хуанито, който носеше вината за цяло нещастие, понеже той беше довел Олд Файерхенд. Започна да разказва, и то така, че самата да не получи упрек.

— Не си виновна ти, дърта вещице — изскърца зъби Ролан. — Де да бях свободен, ах, чудо щях да направя!

Тогава се обади Уолкър.

— Нима изобщо не съществува възможност за спасение?

— Можеш ли да разкъсаш веригите си? — изсмя се Ролан.