Читать «За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството» онлайн - страница 103

Не може да се каже, че на бедния Матев бе особено удобно, но той започна:

– "Начин да бъдеш щастлив и такъв да останеш, има само един — не се удивлявай на нищо." Да, лесно му е било на римлянина да раздава съвети. „Не се удивлявай!“ Аз пък все се удивлявам. Е, навярно не съм достигнал възрастта, когато удивленията излизат от употреба, но като си помисля — дали е щастлива тази възраст? Засега съм доволен от моята — почти двайсет и пет. Не съм наивен, струва ми се, не съм и глупав. Но как да не се удивлява човек на такова нещо: в най-страшната жега, в най-голямата оскъдица на вода, при най-драстичните заплахи на закони и разпоредби, някой смее посред бял ден да пере килим, и то на двора, съвсем на показ. Кой е този безумец смел? Една жена. Хубава, приятна… и някак особена. Какво й е особеното? Я да помислим. А! Тя няма възраст. От оная категория е, за която Марти Ларни казва: между двайсет и две и осемдесет. И още кой се мержелее върху килима? Русо скокливо момченце на дванайсет-тринайсет години. Двамата се забавляват чудесно. Пуснали маркуча, шляпат с боси нозе, смеят се, въобще, добре се развличат. Да видим докога.

– Добър ден. Имам неприятното задължение да ви глобя.

– Урааа! Ще ни глобяват! — виква момченцето.

– А защо? — усмихва се жената.

– За разхищение на питейна вода — строго заявявам аз, вадя легитимацията си и кочана с квитанциите.

– Значи сме разхитители? — с възторг произнася жената.

А детето — с невинен глас:

– И сме по-важни разхитители от завод „Оникс“? — и след като среща гримасата ми, която иска да рече: „Как си позволявате?“, то продължава още по-невинно: — Не, не вярвам да сме ги надминали. При изпирането на килима за един час ние ще употребим 632 литра вода, а завод „Оникс“…

– Неее — ласкаво го прекъсва жената. — Тоя килим ние ще го перем поне сто и трийсет минути.

– И пак няма да догоним завод „Оникс“, който за минута…

– Почакайте! — възмутен възкликвам аз. — Оставете на мира завод „Оникс“, той е държавно предприятие. Обяснете защо ще перете цели два часа този чист вече килим…

– Ами… нали ще ни глобите — продължава да ме залива с усмивки жената — така ще ни излезе по-евтино глобата, а освен това ние също сме държавни.

– Да, държавни сме! — с гордост потвърждава хлапето. — Ние сме граждани на тази държава. Може ли да има по-държавни хора от нас?

Ааа, това хлапе ми се вижда твърде странно. Макар че… погледнато отстрана… обикновено хлапе, даже и коляното му е одрано, както се полага на екземпляри от неговата възрастова група.

– И тъй като сме съвсем държавни хора и безмерно честни данъкоплатци, моля заповядайте да си получите глобата — прелюбезно ме кани жената. Отваря тържествено вратата на къщата и ме повежда по стълбището.

Аз се обръщам към момчето, което остана на двора:

– Ако обичаш, веднага спри водата.

– Невъзможно! — важно заявява то — Щом Лала е решила да ви прави компания, аз, докато чакам, ще полея слънчогледите. Надявам се, известно ви е, че за да израсне един слънчоглед, необходими са му средно петдесет литра на…