Читать «За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството» онлайн - страница 102

– Аз нямам нищо общо с побърканото човечество, но тъй като все пак то притежава две-три капки здрав разум…

– Доколкото си спомням, ти веднъж предложи на учени-психиатри вместо да лекуват лудостите, да се опитат да ги засилят, за да се види дали „точката им на кипене“ няма да доведе до скок в човешкото мислене…

Марта се прозя преднамерено:

– Аз колкото предложения мога да предложа, ако седнат да ги изпълняват…

Писателят Матев явно държеше да продължи развлечението.

– И какво е последното ти предложение?

– Най-после човечеството да стане такова, каквото трябва да бъде — решително заяви Марта.

– Например?

– Да се отърве от всекидневните, всеобщи и всевластни лудости.

– Кои по-точно? — поиска да знае дъщеря й.

– Погледнете отстрани: някой немислещ и неотговорен дори пред собствената си съвест нарежда да бъде пресушено някое блато. И подчинените му — слепи и глухи — се втурват да изпълняват. И през ум не им минава подозрението, че началникът им е взел неправилно решение, а когато настъпи екологична катастрофа, всички много зачудени се питат как тъй е станала. И след като съборят паметници на културата, се питат, и след като разболеят цяла детска градина, и след като построят завод, който бълва отрови съвсем безсмислено, от него няма никаква печалба, ни полза… И ако някои добросъвестни писатели се опитат чрез силата на словото да освестят публиката, в крайна сметка те сами осъзнават, че говорят на глухи, и се обръщат към децата, като хранят крехката надежда, че младите сетива още не са загрубели, че свежата памет ще съхрани воплите им и най-най-най-после ще израсне поколение, което няма да повтаря грешките на по-възрастните.

Матев изпрати с въздишка речта на жена си и уморено попита:

– Не ти ли омръзна да надничаш в мислите ми? Не разбра ли най-после, че аз рано или късно ти ги съобщавам гласно…

– Или ги написваш тайно от мен и аз трябва да чакам, докато се наканиш да ми ги прочетеш.

Матев се засегна:

– Да, аз пиша тайно! Издебвам мига, когато си в Нова Зеландия, Финландия или Еквадор, заключвам се, с трескава скорост съчинявам, само и само да не ме усетиш и…

Марта много нежно го целуна и го загледа с умиление, свъсеното лице на Матев започна да се изглажда. Като се мъчеше все още да запази хладно изражение, Матев се заслуша в ласкавия глас на жена си:

– Аз се напрягам чак от другия край на света да разгадавам мислите ти, защото те обичам. Виждам идеите ти, радвам се, но изпълнението им е чисто твоя работа, в която никой не може да се меси, и ще ми струва усилия да вниквам ред по ред в изложението им. Не е ли по-лесно да прочетеш написаното?

Поласканият Матев с последни сили задържаше останките от раздразнението си:

– Като че ли си неграмотна!

– Но на мен ми доставя удоволствие да чувам гласа ти — с подкупваща усмивка възрази Марта, примъкна табуретка в старинен стил (в нейно отсъствие Матев бе обзавел кабинета си като приемна на бенедиктински абат), опря гръб о гърба на мъжа си, намести главата си на рамото му и рече. — Слушам те.