Читать «За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството» онлайн - страница 105

– А защо тогава са тук? — успях да вметна недоверчиво.

– Не са те. Ние сме, нали това ви говоря. И сме тук от началото, заедно с вас. И както виждате, не сме много по-различни. Само че сме малко на брой. А вие се нароихте и започнахте да ни притеснявате. Не се опитвайте да ми зададете въпроса: „Кои сте вие?“. Сам ще ви обясня, щом съм почнал. Във вашата картотека има сведения и за някаква изчезнала зелена раса. Както виждате, не сме изчезнали и не сме зелени. Не ни срещате често, защото обикновено използваме други измерения. Нужна ни е много повече вода, отколкото на вас. Предпочитаме да живеем близо до водата. По тая причина някога вашите прадеди ни вземаха за водни духове. Да, обичаме водата. Но чистата вода! А вие от години тровите тази вода, която не е само ваша! И ние, какво, да мрем ли? Ако сте решили да се самоубивате групово, както често правите, когато си отваряте войни, ние не желаем да ви последваме. И се спасяваме, тоест спасяваме каквото можем. Превърнали сме се в чистачи! Непрестанно произвеждаме тъй наречените зелени човечета, за да запазим от замърсяване колкото е възможно повече водни площи. Но и тяхната помощ е недостатъчна. Възмутително! Не ви ли стига земята, та разваляте и водата, и въздуха? Дори огъня развалихте! Ние страдаме невинно заради вашето безумие…

Докато момчето произнася патетичната си реч, в съзнанието ми проблясва — но, да, летящите чинии са се появили масово, когато е започнало голямото замърсяване — атомни взривове, химизация, изкуствени материали, които не се разпадат… И всичко това сме го направили приблизително за един век! Ей, че сме пъргави! Но ако тези бивши водни духове са се наели…

– Престанете да мислите, когато ви говоря! — строго напомня момчето и е готово да продължи, но аз вече нямам сили да слушам.

Лала е забелязала състоянието ми:

– Стига, Лале, той не възприема вече.

– А за какво ни е тогава?

– Дай му вода от Банска Бистрица, размесена с роса от Памир.

И ме наливат с това питие, но не то ми помага, а пръстите на Лала, които придържат брадичката ми. Накрая кихвам и като че ли идвам на себе си. Питам: