Читать «За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството» онлайн

Величка Настрадинова

За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството

Веселина Василева

Как да стигнем до добрия край

Драги читатели, предстои ви да отгърнете книга с приказки. Точно така, приказки. Приказки за деца и възрастни. Възрастните са опак народ — приказки, които успяват да ги учудят, възхитят или научат на нещо, се появяват рядко. А Величка Настрадинова е успяла да улови тъкмо такива приказки.

Много нови са тези приказки. Те са за бъдещето, за времето, когато отново ще има вещици, магьосници, говорещи котки, ледени красавици и всякакви вълшебни неща.

Хората в бъдещето ще са доста подобни на нас. И те като нас ще обичат да разказват и да участват в приказки: вълшебни и мъдри, красиви и забавни, даже малко страшни… Както във всички приказки, я има надеждата за следващите поколения, а може би дори и за настоящото. И както във всички приказки, доброто ще победи.

Приказките, които ви чакат, говорят по въпрос от голямо значение — как да направим така, че доброто да победи? Там някъде в бъдещето проблемът е явно наболял, защото човечеството е упълномощило трима свои представители да намерят оптималното разрешение.

Спасителите на човечеството са двама мъже и една жена, които преди да станат спасители, са били Врагове номер 1. Който знае как мислят хората, няма да се учуди. Любезното човечество не е известно с доброто си отношение към тези, опитващи се да му окажат първа помощ. Да ви представя Триумвирата: тримата учени, които довчера са били мразени и хулени, а днес ще търсят начини за оцеляването на вида.

Госпожица Вещицата (скоро госпожа В.) е влюбена. Ако умеете да виждате най-съкровените мисли на хората, колко ли ще ви е трудно да се влюбите? Но нейният любим е красив — няма една грозна мисъл. Г-ца Вещицата има желание да помогне и на останалите, тези с грозните или празните мисли. Нейната любов към науката прераства в любов към тези, за които прави наука. Не оставяйте това, дето госпожицата гледа на хората с отчуждение, да ви заблуди — тя е по-човечна от цяла манифестация манифестирани хуманисти.

Александър С. е дефиниран простичко — той е радостта, умът и светлината на Вселената. Когато някой е написал това за теб, този някой те обича много. Александър С. е обичан — не от този, от когото желае той, но е обичан. Освен това е преследван като диво животно. Ако си мислите, че най-могъщият ум е признат и уважаван, значи сте живели не сред цивилизовани хора, а с някое племе диваци дълбоко в джунглата. Умът на Вселената е обявен за луд, радостта на Вселената е помътнена, а светлината е на път да загасне. Той е бил мъртъв, но се завръща с помощта на приятел, с твърдото убеждение, че радостта не може да умре.

С името „доктор Беля“ се свързват широк кръг произшествия: от счупена стъклария до сриване на оръжеен завод. Ако аз бях на мястото на съпругата на доктора, когато полицията нахлува в къщата ми, бих се усмихнала с най-ангелската си усмивка и бих им казала „Вие търсите Беля. Вече не е тук“, само за да видя физиономиите им. А Беля дори не го е грижа особено за хората. Или по-скоро грижа го е, доколкото хората с дейността си засягат обичаните от него животни.