Читать «За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството» онлайн - страница 101
Величка Настрадинова
И те се ожениха.
Каква беше сватбата ли? Прекрасна. Превъзходна. Ослепителна.
Присъстваше дори мадам Писанска, нагиздена със златнобяла панделка.
X. За змейовете и вампирите, за Лала и Лало, за потомството
След като изпратиха младите на сватбено пътешествие, Матеви си отдъхнаха, намериха си друга, истинска прислужница и седнаха да се видят спокойно и да си поговорят.
– Като си помисля какво ми мина през главата — каза Матев. — И особено онези литературно-плакатни лозунги: „Любовта е тук“, „Истината ще научите“, „За любовта и истината!“… Втриса ме от подобни изрази и от подобни действия.
– Какво искаш от подправени хора? — сговорчиво отвърна Марта. — А и от мен. Нали трябваше да се стресне с нещо този наш загубен син.
– Загубеняк! — назидателно я поучи Писанска.
– Ами това говорещо изчадие? — попита малката Матева. — Това пък откъде се взе? — и намести Маца като яка на шията си.
– Подарък, естествено — рече Марта. — От нашия добър приятел професор доктор Беля.
– Уверена ли си? — неохотно произнесе Матев.
А Марта захвана да цитира пасаж из новелите му:
– "Уважаеми господине, аз усещам как някъде в Аляска една старица плаче, защото е загубила последния си зъб. Когато подстригват храстите в Нова Зеландия, все едно че режат моите коси… а вие тук…" ще ми говорите, че не знам как се е получила собствената ми котка.
И Матев бе поласкан, че толкова точно помнят произведенията му. И през ума му мина лъстивата мисъл, че ненапразни са усилията му, а това го подтикна да иде в кабинета си, да поработи с удоволствие две седмици, за да направи разказ със странно заглавие: „За змейовете и вампирите, за Лала и Лало, за потомството“. Той почваше така:
„Каквото искаш да вземеш,
отначало го дай.
Мекото побеждава твърдото,
нежното побеждава грубото.“
Лао Дзе
Писателят Матев прочете на глас:
– "Мило потомство! Ако не си станало по-справедливо, по-миролюбиво и, общо взето, по-разумно, отколкото сме ние (или бяхме) — и тогава няма що — върви по дяволите!
Изразявайки това смирено пожелание, с дълбоко уважение.
Аз съм (или бях)
Твой…"
– Алберт Айнщайн! — изрече с неизразима гордост великата певица Марта Матева и продължи с възторг: — Отбележи, Матьо, той казва: „Твой Алберт Айнщайн“. Да, така казва моят любим гений Алберт Айнщайн.
Мъжът й прие възторга с подозрение:
– Доколкото си спомням, твоят любим гений беше Алесандро Скарлати.
– Скарлати е композитор, следователно няма никакво намерение да съперничи на Айнщайн, освен това никъде не е писал „Твой“. А пък Айнщайн, значи, е мой! И аз го обичам.
– Дори и когато те праща по дяволите? — се заинтересува дъщеря й.
– Че той не праща мен! — с учудване възрази Марта. — Той много добре знае кого да праща по дяволите.
Писателят Матьо Матев, по съвместителство съпруг на Марта (тя твърдеше, че е обратното), реши да я раздразни по възможно най-любезния начин:
– Моля разясни ми най-сетне следния въпрос: ти уж постоянно се грижиш за целокупното човечество, а едновременно с това винаги подчертаваш, че нямаш нищо общо с него.
