Читать «За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството» онлайн - страница 100

Матев не намери какво да й каже. И спомена най-ненужното:

– Ами онова там… Тралала?…

– Измислих го. Прибавка към вашите измислици. Чужда намеса, осигуряваща контрол. Не се безпокойте. Евров е осведомен.

– И той ли е замесен в тази лудост?

– Защо не? И него ползва.

– И той ли лъже?

– Не. Само спестява малко истина.

– Да, дааа… Кон до коня, лъжец до лъжеца. И ти — всред тях. Не го очаквах. Такава симулантка!

– Не ме упреквайте, господин Матев, аз го обичам, а любовта оправдава всичко.

– Кого по-точно? Маца твърди, че се целуваш с Барбароса.

– А как мислите, мога ли аз да се преборя с бяла мечка?

– По-точно — с рижа.

– Не. Бялата мечка тежи осемстотин килограма, а рижата — само двеста — и след като направи това научно съобщение, Бояна каза, че е време да посрещнат госпожата. Госпожата се връщаше от Австралия и Океания и носеше със себе си три папагала (за щастие — неговорещи, и за още по-велико щастие — предназначени за подаръци), перо от щраус, бумеранг и някакъв туземен музикален инструмент, за който Матев каза, че би могъл и сам да го издяла, а Марта се въодушеви и му поръча да издяла два.

Малката Матева посрещна Марта с добра вест, че Борис току-що се е върнал, а той самият слезе по стълбите, облечен като принц, а и с държание на принц. Целуна ръка на майка си, снизходително погали сестра си по косата, зае централно място и подхвана светски разговор. И след около четиридесет минути го доведе до съществената тема — известно ли е на уважаемото му семейство, че датата на сватбата му е обявена.

– Има си хас! — се възмути Марта. — Но струва ми се, ти измени намеренията си.

– Да, измених ги, но датата на сватбата не съм отменял.

– Какво искаш да кажеш с това? — се заинтересува малката Матева.

– Възнамерявам да не си развалям сватбата. И ще помоля Бояна да стане моя жена.

– Откажи му, откажи му! — се намеси като някакъв зъл дух Маца Писанска. — Нека се потръшка малко тоя загубеняк!

Бояна мълчеше и гледаше уж обидено, но с нежност.

– Фу! Мръхла с мръхла! Разиграй го поне! Докога ще съм жива да те уча?!

Може би точно поради тези съвети Бояна се съгласи да се омъжи за Борис. А може би и заради признанието му, че той отбягвал да се връща вкъщи, за да не я среща. О! Как ще я забрави! Той винаги е помнил момичето от Монте Алба, но съдбата…

Да, колко му е да увериш едно влюбено момиче, че винаги си го обичал, но съдбата…