Читать «За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството» онлайн - страница 98

А в тази седмица се случиха какви ли не събития. Най-първо дойде Барбароса, довлече един товар фрезии за Марта и поиска да говори с господин Матев.

– Със сина ми ли или с мен?– пожела уточнение писателят.

– Разбира се, с вас. Какво има още да разискваме със сина ви? А вие бяхте добър към мен и аз ви дължа обяснение.

А, не, не, не! Безмерно търпеливият и благороден дух на Матев вече посрещаше с отвращение разните закъснели извинения и оправдания. Не искаше. Не искаше. Не искаше да слуша. Но как да вдигне този двестасантиметров тип, който навярно тежеше колкото бивол, и да го запокити през прозореца? Пък и да признаем — не бяха такива обноските на достойния мъж Матев. А който е добре възпитан — пати. И е принуден да изслушва всякакви небивалици. Червенокосият гигант ги ръсеше обилно. За да изясни произхода си, той почна от средновековната история, където са безчинствали поне шестима Барбароса — крале, владетели, сарацински пирати. С кого по-точно се отъждестви той, не се разбра, но че бил пропаднал в някакви кладенци на времето, когато се сражавал с двуръчния си меч, било вън от всякакво съмнение. И като се озовал в незнаен век и под властта на учения Евров, взел името му за известно време. А после… после срещнал Снежното момиче. Снежанка. Неговата въжделена мечта. И чужда годеница. Това пък било просто непоносимо. Още повече че тя самата не само не се изненадала от появата му, но и твърдяла, че я е предизвикала.

– Как така?… — опита да вметне Матев.

А Барбароса каза нещо зашеметяващо. Тая ми ти Снежанка — как мислят? — да не е дошла от нищото? Когато Матев-син почти се разболял, след като му показали един фантом, един сътворен от науката мираж, госпожа Вещицата се смилила и решила да даде на видението плът. Една от нейните помощнички се съгласила да бъде преобразена, за да вникне по-пълно в тайните на метаморфозата, а и защото отначало Борис й се понравил. Но после й дошло наум, че сама може да си направи мъж по вкуса, и повлияла върху Барбароса, изтънчила го, дала му част от знанията на Константин Евр, с други думи, постигнала хибрид между граф Уго Барбароса и учения Евр. Но и това не й стигнало — прибавила черти от някои герои на писателя Матев и след това…

– О, Господи! Няма ли да ме пощадиш? — възкликна сразеният Матев.

– А ти защо го слушаш? — нададе глас изпод масата госпожа Писанска. И се показа тази котка, скочи върху библиотечката и отвисокото взе да се заяжда с Барбароса: — А ти тогава защо се целуваше с Бояна?

– Не се целувах с нея, а със Снежанка, късогледо животинче.

– А вън, на двора, когато гонехте самодивите и тралалато?