Читать «Майсторите на желязото» онлайн - страница 202

— Искам да знам какви са плановете ти. Приближаваме към края.

— Знам. С изключение на някои дреболии всичко е повече или по-малко готово. Единственото, което се иска от вас е да осигурите генералният консул да се съгласи да извърши последната си езда.

Пратеникът изсумтя раздразнено.

— Той ще е там! Какво ще кажеш за останалото?

— Току-що ви казах. Всичко е готово.

— Искам подробности, Брикман. Казвай. Нямаме на разположение цяла нощ.

— Демонстрацията, която ще проведем, няма да протече много добре. Всъщност ще бъде истинска катастрофа. Не знам какви предпазни мерки планирате да вземете, но с облекчение научих, че вашият шеф няма да присъства. Нещата можеха да станат доста неприятни.

Тоширо стисна меча си още по-силно.

— Моят… шеф?

— Да. Шогунът. Негово величество Йоритомо То-Йота. Той е на колко… на двадесет и осем години? Неженен, но две от четирите му сестри са женени… нали?

— Мръсно дълго куче! Как смееш да произнасяш името му? — Само с крайно усилие на волята Тоширо успя да спре ръката си с меча.

Стив, изглежда, беше забравил за опасността.

— Бъдете разумен. Проявих ли с нещо неуважение? Ако ще вършим работа заедно, не можем да се придържаме към всички условности.

— Внимавай какво говориш, Брикман. Никой не е незаменим. Дори и ти. — Тоширо спря. — Като човек, който не притежава никакво чувство за чест, ти може би си мислиш, че това е празна заплаха. Грешиш. Сделката си е сделка, но има и определени граници. Премини ги и ще бъда принуден да те убия… независимо от последствията. А те ще са ужасни, вярвай ми.

Стив наведе глава.

— Никой не го знае по-добре от мен, господарю. Моите господари са също толкова безмилостни, колкото и вашите.

Отговорът на дългото куче напомни на Тоширо за ужасните рискове, които поема всеки, който играе двойна игра, и той каза:

— Как получи тази информация?

— По същия начин, по който знам, че сте пратеник на вътрешния двор и се казвате Тоширо Хазе-Гава.

— Няма да те предупреждавам пак, Брикман. Внимавай какво приказваш.

— Мислите ли, че се срещнахме случайно? Вие бяхте избран в момента, в който научихме, че двамата избягали мюти са стигнали тук. — Това беше блъф, прибавен към информацията, която Кадилак беше научил от майсторите на желязо. Но пратеникът не го знаеше.

— Избран?

— Като човек, който е открит за нови идеи. С когото може да се прави бизнес. — Стив наблюдаваше внимателно пратеника. — Интелигентен, с въображение, съобразителен… амбициозен. — Последната дума беше най-важна, но беше произнесена небрежно.

Разбрал, че е изпуснал инициативата, Тоширо втренчи в Стив безизразните си очи и зачака.

Стив отвърна на погледа — нито предизвикателно, нито страхливо.

— Не изглеждате изненадан.

— Старая се да избягвам изненадите — отвърна Тоширо. — Ти си пратеник на силна нация. Интересно ми е обаче защо не разкри това преди?

Стив отговори с пресметлива усмивка.

— Сложихте ли всичките си карти на масата? Въпреки пропастта между нашите две общества вие и аз сме… с дължимото уважение, господарю… от един и същи вид.

Тоширо прие казаното със сдържан смях.