Читать «Майсторите на желязото» онлайн - страница 204

Дори ако беше гледал в правилната посока, беше съмнително дали щеше да е достатъчно бърз, за да избегне рибарската мрежа на около метър след края на чистия от мъгла участък.

Шест тъмни фигури държаха краищата й. Бяха в две дълги лодки, скрити в мъглата. С бързи, опитни движения, усвоени от дългите години риболов, те задърпаха мрежата и лодките се събраха, като чукнаха леко носовете си. Мъжете вдигнаха борещия се улов над водата и преди Стив да може да разбере какво става, го хвърлиха на дъното в лявата лодка и го удариха по главата.

Когато се свести, Стив видя, че е сух, но все още гол. Над него стояха две облечени в черно фигури. Изправиха го на колене. Трябваха му няколко секунди да разбере в каква беда се намира. Вдигнаха ръцете му на височината на раменете и ги завързаха за къс прът, който минаваше зад врата му и под лактите, и вързаха ръцете му зад тила.

Много гадно — но още по-гадно стана, когато завързаха с тънка връв пениса и скротума му и прекараха другия край на връвта около врата му. Много хитър номер. Единственият начин да намали напрежението беше да се наведе напред. Ако се опиташе да изправи гръб, щеше да си откъсне топките.

Страхотно…

Срещу него имаше трети човек, също облечен в черно — но изпитото му, приличащо на череп лице, не беше закрито. С хлътналите си дръпнати очи, квадратната брадичка и уста като заварка между две стоманени плочи то не предвещаваше нищо добро.

Отдясно на Стив на къс прът висеше фенер. Кафявите работни дрехи, които беше скрил под едно паднало дърво, бяха грижливо сгънати до него. Главата му болезнено пулсираше. Стив се размърда леко да облекчи вцепеняването във врата и едва тогава разбра, че е в черна палатка.

Мъжът с приличащото на череп лице наля една чаша саке от покрита с кожа манерка и я подаде на пазача отдясно на Стив.

— Пий. Това ще ти помогне да се съвземеш.

Пазачът вдигна чашата до устните на Стив. С връвта около врата и срамните части той трябваше да се наведе още повече, за да може да пие.

— По-добре ли си?

— Да. Благодаря.

— Добре. — Приличащото на череп лице излая някаква заповед на японски и двамата маскирани пазачи взеха пръчки и застанаха зад Стив.

— Няма да си играем, мистър Брикман. Нямаме време за игрички. Така че ще отговаряш бързо и без лъжи на всички въпроси, които ти задавам. Както съвсем скоро ще откриеш, аз знам причината… затова не го увъртай и, преди всичко, не се прави на умен. Задачата ми е да ти помогна да избягаш, а в замяна ти ще помогнеш на мен. Ясно ли е?

— Да, но… какво ще стане, ако не знам отговорите?

Човекът с лице като череп въздъхна и каза тихо:

— Предупредих те да не шикалкавиш. Но виждам, че не си ме разбрал. — Той даде знак на облечените в черно фигури и дъхът на Стив секна, когато получи два парещи удара по гърба. Кристофър! Тези гъвкави бамбукови пръчки наистина хапеха жестоко. Той стегна рамене от ударите и въжето с примката около врата му се опъна и стисна гадно скротума му.

— Надявам се, това ще те убеди, че не се шегуваме — каза човекът с приличащото на череп лице. — Ако се опъваш, ще ти отрежа пениса и топките и ще те пратя да ги занесеш у дома в саламура в ето този буркан. — Той взе един извит нож и един буркан и ги сложи пред Стив.