Читать «Майсторите на желязото» онлайн - страница 203

— Брикман, въпреки пълната ти липса на почитание съм сигурен, че знаеш поне за няколко случая, когато изпитвах желание да те убия… и с удоволствие ще го направя. — Той вкара с трясък меча в ножницата. — Един ден може би ще имам това удоволствие.

— Не и ако аз ви видя пръв.

Дръзкият отговор накара пратеника да се плесне по бедрото.

— Добре казано! Как… — Той понижи отново глас — Как планираш да избягаш?

— Ще вземем три летящи коня — отговори Стив.

Тоширо се намръщи.

— Но западната граница е на почти хиляда левги оттук. Могат ли тези машини да летят толкова далеч?

— Един ден ще могат… но засега не — излъга Стив. — След като пресечем Хъдсън, ще продължим на югозапад до едно място за среща близко до Скрантън. Нарича се Скара-тана.

— Аха…

— Наши хора ще долетят там да ни вземат. Преди да се смрачи ще сме у дома.

Тоширо направи всичко възможно да не изглежда впечатлен.

— Какво ще стане с жената? Къде и кога искаш да я докарат?

— Не се тревожете за това. Генералният консул ще я върне.

От новината дъхът на Тоширо спря.

— Уредил си това?

— Още не. Планирам да го уредя довечера. Генералният консул е на вечеря с господаря Мин-Орота и няма да се върне до утре сутринта. — Стив беше научил това от един подслушан от Кадилак разговор. — Но, разбира се, вие вече знаете това.

Пратеникът наистина знаеше и вече беше направил планове да се възползва от отсъствието на То-Шиба. Но откъде знаеше Брикман — и какво означаваха думите му?

— Ти… ме учудваш.

— Не виждам защо — отвърна Стив. — Просто си върша работата.

— Но…

— Има едно нещо, с което можете да ми помогнете. — Стив беше взел на сериозно предупреждението на пратеника, но усещаше, че за момента го държи в ръцете си. Той насочи пръст към него. — Докарахте ли коня си?

— Да.

— Страхотно. Радвам се, че можахме да си поговорим, но изоставаме от разписанието. Какви са шансовете да направим една екскурзия до езерото с двата острова?

Въпреки съблазнителното предложение за още един сеанс на телесни наслади Стив не остана дълго в прегръдката на Клиъруотър, след като изясниха последните решаващи подробности. Връщането в Херън Пул означаваше дълго плуване до западната страна на езерото, последвано от три мили тичане. С настъпването на есента нощите бяха станали доста хладни и макар че водата беше относително топла, над нея се носеше гъста светлосива мъгла.

При плуването към острова Стив се беше ориентирал по бледата жълта точка на фенера, който се бяха разбрали Клиъруотър да закача на прозореца, когато е самичка и няма вероятност да бъде безпокоена от дебелия си приятел.

За да може да се ориентира на връщане, Стив беше закачил в една линия два фенера в посоката, в която трябваше да отиде: жълт отпред, розов отзад. Езерната къща беше кацнала между дърветата на най-високото място на острова, така че той можеше да вижда светлините над мъглата и да плува в правилната посока.

В един момент попадна на участък без мъгла, обърна се и заплува по гръб. Беше по-шумно от плуването по корем, но така можеше да плува и в същото време да следи светлините.