Читать «Майсторите на желязото» онлайн - страница 200

Стив също беше зает. Осем пилоти с по няколко полета дневно изразходваха много барут. След употреба ракетните тръби и пусковите ускоряващи ракети можеха отново да се напълнят, но цялата операция трябваше да отговаря на всички изисквания. По предложение на Стив Кадилак поиска помощ и от местните ракетни работилници и в отдела за пълнене дойдоха много тайландки и виетнамки.

Кадилак прие и друго предложение на Стив и нареди Джоди и Келсо да се преместят в двора на собствената му резиденция — до която сега имаше два пътя. Преместването беше оправдано от натоварената програма за обучение. Като живееха заедно, тримата инструктори щяха да имат повече време да обсъждат напредъка на учениците си след полет и в края на деня можеха да обсъдят промените, които трябваше да направят в програмата. Тези промени съвпадаха идеално с плановете на Стив, защото можеше да се съветва с Джоди и Келсо, без да дразни другите ренегати. За тях той все още беше един арогантен надут мют, а фактът, че може да лети и че му е възложено да извършва изпитателни полети, подхранваше едва скриваното им негодувание.

През малкото мигове, когато беше свободен, Стив мислеше и за перспективите пред Кадилак. Вместо само да контролират работата, майсторите на желязо вече помагаха. По приблизителна преценка джапите и различни динки от долните слоеве вече надвишаваха три пъти броя на трекерите. Беше ли това друг етап на изземване на работата, за което беше намекнал Кадилак? Стив чакаше мютът да каже нещо, но той, изглежда, никак не беше разтревожен — и не споменаваше нито дума за идеята за бягство.

Като се имаше предвид характерът на Кадилак, това съвсем не беше изненадващо. Мютът предпочиташе да се хване за сламката, вместо да погледне в лицето истината, че просто е употребен и скоро ще стане излишен. Предстоящото шоу — вече само подир няколко дни — щеше да е неговият звезден миг и той не искаше да мисли за това. Непоправим. Харесван или не, той се беше издигнал над положението на роб. И когато Стив изпълнеше номера си, Кадилак щеше да е доволен да има запазено място за полета за бягство.

Говореше се, че Мин-Орота е поканил шогуна. Йоритомо отначало бил изявил готовност да присъства и бяха направили специално богато украсена отделна ложа най-отпред на голямата трибуна. Усилията на майсторите обаче, изглежда, бяха напразни, защото същата сутрин Кадилак беше чул, че шогунът е променил решението си — щял да отиде другаде. Генералният консул Накане То-Шиба и пратеникът Тоширо Хазе-Гава щели да присъстват от негово име. Мъдър ход.