Читать «Майсторите на желязото» онлайн - страница 198

„Внимавай, Стив…“

Скръстил ръце, Келсо се приближи до Стив и подпря дясното си рамо до стената.

— Чух, че не смяташ да останеш дълго…

— Кой ти каза?

— Каз.

— Сериозно?

— Да. Погрешно те разбирах, Брикман. Смятах те за мют, но ти не си. Днес беше много добър.

— Не беше кой знае какво. Всеки нормален планерист може да го направи.

— Не ме баламосвай, Брикман. Скромността не ти прилича.

Стив пропусна това покрай ушите си.

— С тези щайги, които правим — и ако човек знае накъде да се насочи, — може да измине дълъг път.

— Зависи накъде…

— Е, първото нещо е да се махне оттук… другото ще реши после.

— Може би си прав — каза Стив. — Какво точно ти разказа Джоди?

— А какво знае?

— Стига, Дейв. Измисли нещо по-умно.

— Разказа ми, че някой използва сестра ти, че си изпратен да вземеш двама нищо не струващи мюти и… и че тя се връща с теб.

— И как го приемаш?

— Животът на повърхността съвсем не е толкова хубав. Но споразумението, което си й обещал… Наистина ли мислиш, че можеш да го постигнеш?

— Да, сигурен съм. Тя ми спаси живота. А ти й помогна, помниш ли? Затова сега и двамата сте тук.

— Не се тревожи. Не съм забравил. — Келсо се поколеба, после продължи: — Би ли могъл да направиш същото за мен?

На Стив му беше трудно да види лицето му в тъмнината.

— Не виждам защо да не мога. Сигурен ли си, че го искаш?

— Щом Каз иска да ти помогне, аз също искам.

— Радвам се да го чуя. — Стив съвсем не беше сигурен дали наистина може да вярва на Келсо, но както беше казал един отдавна починал американски президент, принуден да даде синекурна длъжност в Белия дом на един неприятен опонент: „По-добре е да го пуснеш в палатката и да пикае навън, отколкото да го оставиш отвън и да пикае вътре“.

Той подаде ръка на ренегата.

— Разбрахме се.

Глава 14

В края на месеца Кадилак имаше всички основания да е доволен. Работната сила от ренегати, подпомагана от новопривлечените виетнамски занаятчии, успя да преустрои първите дванадесет самолета. Четири бяха претърпели различни повреди през началния период на обучение, но бързо бяха поправени.

От дванадесетимата самураи, избрани като потенциални летци, осем бяха преценени като притежаващи необходимите данни да преминат интензивен четириседмичен курс на обучение, който щеше да завърши с въздушна акробатика на формация от самолети с ракетно захранване. В края на третата седмица стана ясно, че само петима имат необходимото чувство за координация за полет в екип. Другите трима бяха достигнали удовлетворително ниво на компетентност, но им липсваше онова неуловимо нещо, което, в един друг век, се наричаше „дарба“. Благодарение на усилията на Казан и Келсо петимата ученици достигнаха забележително високи умения и тренираха по разработената от Стив демонстрационна програма.

Десетки градинари, подпомагани от тълпи мюти, оформяха пейзажа. Съвсем нов път свързваше шосето с източната страна на летището, където сто корейски занаятчии строяха дървена трибуна с ложи за господарите и няколко реда пейки за по-низшите самураи.