Читать «Майсторите на желязото» онлайн - страница 197

— Задници!

— Да, но… така стоят нещата.

— Жалко, че не можах да измия боята и да се пререгистрирам като трекер…

— Е… аз имам малко сапунени листа…

— Имаш?

— Да, цяла китка. Взех и багрило за кожа. С Клиъруотър ги донесохме за… всеки случай.

— Добре сте се сетили — каза Стив. — Да… Радвам се, че ми каза.

— Но няма начин да ти набавя документи.

— Тогава ги подправи. Нали можеш да пишеш. Направи копие от документите на Келсо.

— Не е толкова лесно. Всичката хартия се държи в архива. Не мога да вляза там. Но дори да можех, какво ще правим с плочката на ръката ти? Тя е щампована върху метал. Не виждам как можем да я подправим.

— Да. — Стив сбърчи чело. Изглежда, в края на краищата трябваше да разчитат на пратеника. С неговите връзки той можеше да подготви всичко, което им трябваше, включително пътна карта и компас. — Прав си. — Той отново се замисли, после каза: — Има един начин, по който можем да ускорим работата. Ти, Джоди и Келсо се съсредоточете върху обучението на динките, а аз ще, хм…

— Изпитателните полети ли?

Стив разпери ръце.

— Вие ще ги провеждате. — Подмилкването пред този човек наистина си заслужаваше. — А аз ще видя какво мога да направя за подобряване на работата на ракетите. Сигурен съм, че можем да увеличим мощността им, без теглото да се повиши значително. Какво ще кажеш?

Кадилак обмисли предложението.

— Идеята си я бива.

„Шегуваш ли се? Това не е просто добра идея, амиго, тя е гениална…“

Стив остана с Кадилак в кабинета — изучаваше конструктивните чертежи на планера и се мъчеше да реши как може да се усили конструкцията, за да издържи на допълнителните натоварвания при полет с ракетна тяга, без да се прави основно преустройство.

Търсенето на решение продължи до късно. Някои от чертежите, които трябваше да разгледат, бяха в монтажната работилница и когато спряха работа за вечеря, Кадилак изпрати Стив да ги донесе.

Когато Стив излезе от работилницата с чертежите и тръгна по почти тъмната алея, чу някой да тананика позната мелодия.

„По пътя към Мексико!“

Една висока фигура се отлепи от стената пред него. Беше Келсо.

— Здрасти.

Стив спря. Напоследък, макар и с неохота, Келсо се отнасяше към него дружески — Джоди бе допринесла за това. Сега обаче, когато бяха сами, не можеше да се каже какво ще направи.

— Отдавна не съм чувал тази мелодия — каза Стив.

Келсо отговори със сух смях.

— Не са много хората, които я знаят. Проблемът е, че все забравям думите. — Той изтананика няколко такта. — Как бяха последните?

— „Камбаните ми казаха, че не мога да остана…“

Келсо продължи.

— „На юг от границата, по пътя за Мексико…“ Да, така беше.

Песента беше един от тайните сигнали на агентите на АМЕКСИКО. Стив вдигна ръка до ухото си, натисна малкия имплантиран предавател, но не получи отговор на излъчения кодиран морзов сигнал. Имаше вероятност Келсо отнякъде просто да е чул за програмата, но дори да беше така…