Читать «Майсторите на желязото» онлайн - страница 196

Държеше се така, сякаш някой му беше казал, че скритите заплахи, които той, Тоширо, беше отправил срещу него, не трябва да се вземат на сериозно. Възможно ли беше кабинетът на шамбелана да беше замесен в тази работа? Говореше се, че пипалата на Йеясу се простират до най-далечните кътчета на Ни-Исан. Смразяваща мисъл. Пратеникът се молеше това да не е вярно и се проклинаше за приетия от него курс. Но връщане назад нямаше. Той беше направил обещания, беше подхранил надежди. Трябваше да помогне на Брикман. Трябваше обаче да държи боядисаното улично куче на каишка колкото се може по-дълго.

Стив гледаше как Тоширо изправи рамене и се заклати към приятелите си. Би било истинска глупост да разчита на джапа да му помогне за бягството. Или да доведе Клиъруотър. Тя трябваше да дойде в Херън Пул по същия начин, по който беше осигурила неговото прехвърляне — като влезе в главата на генералния консул.

Когато самураите си тръгнаха, Кадилак каза на Стив какво са решили. Първо дванадесетте завършени и полузавършени самолета трябваше да се преработят в двуместни с двойно управление. Двадесет и четирима самураи щяха да бъдат изпратени в Херън Пул да бъдат тествани и дванадесетимата най-добри щяха да минат инструктаж за безмоторни летци. След като започнеха самостоятелни полети, шестимата най-добри от тази група щяха да преминат на модела с ракетна тяга. Когато достигнеха желаното ниво на майсторство, щяха да демонстрират летателните си умения пред Мин-Орота и Яма-Шита и — предполагаше се — пред самия шогун.

— Определиха ли дата?

— Да. След един месец. Ако го отложат за по-късно, шогунът няма да е тук. Той прекарва лятото на един голям остров край брега на Ро-дирен, след това, през Жълтеенето, отива на юг.

Стив замислено кимна. Кадилак използва мютския термин за есента, но беше факт, че времето минава.

— Ще трябва да побързаме.

— Да. Но това е твоя грешка. И моя, в известен смисъл. Надхитрихме себе си. Причината, поради която пратеникът на шогуна летя с теб, беше да те провери. Той каза на хората на Мин-Орота, че ако аз мога да науча една тревна маймуна да лети така добре за една седмица, техните самураи все трябва да могат да се обучат за четири.

Стив скри усмивката си.

— Искаш ли да ти помогна?

— Като инструктор? — Кадилак поклати глава. — Няма да го понесат. Те нямат нищо против да те използвам като жертва при изпитания, но няма да приемат един мют да ги учи какво да правят. Това противоречи на всичко, в което са учени да вярват.

— Разбрано, но… трекерите също са роби. Как допускат тях?

— Трудно — въздъхна Кадилак. — Те не ни смятат за хора, но са готови да приемат факта, че Джоди, Дейв и аз притежаваме умения, които те нямат. Докато ги усвоят те са готови да променят отношението си към нас в тези конкретни области. Но след като излезем от кабината, от летището или от работилниците, искат да ни виждат с носове зарити в калта.