Читать «Майсторите на желязото» онлайн - страница 191

Тъй като майсторите на желязо нямаха прецизни измервателни прибори и техника за компютърно моделиране, като Федерацията, летящият кон на Кадилак беше проектиран на базата на най-прости изчисления.

Същото беше и с ракетите. Като използва математическите формули, получени от АМЕКСИКО, Стив можа приблизително да прецени отношението тегло/тяга по време на горенето на ракетите. Но цифрите не показваха много, тъй като работодателите не измерваха дължината във футове и инчове, нито пресмятаха теглото във фунтове и унции.

При дегизировката си като момче за всичко по време на монтажния процес Стив беше като сянка на Кадилак, за да е сигурен, че всичко се прави точно в съответствие с указанията. По негово предложение Кадилак нареди на Джоди и Келсо да работят с него през нощта преди излитането, за да направят последните регулировки. Оставаше една голяма въпросителна. Изпитанията с натоварените на земята талиги бяха показали, че ракетите са достатъчно мощни да издигнат самолета във въздуха, но колко бързо щеше да се движи този ковчег с копринени крила? Само след няколко часа Стив трябваше да получи отговор. Полетът, който трябваше да се извърши пред същата делегация от високопоставени майстори на желязо, беше заплануван за сутринта и се говореше, че генералният консул на Ро-дирен и Маса-чуса може би ще удостои събитието с присъствието си. Джапите, които управляваха Херън Пул, докараха допълнителни чистачи и градинари и закачиха знамена и флагове, но не работеха чак до полуда. От тях се искаше да засвидетелствуват на постоянния представител на шогуна подобаваща почит, но те не бяха държавни служители като началника на пощенската станция и неговите разтреперани служители. Генералният консул упражняваше абсолютната си власт само в границите на своето владение. Херън Пул бе част от владението на Мин-Орота и всеки, който работеше тук, се подчиняваше на неговата власт — и бе под негова защита.

На Стив — тъй като това беше неговият голям ден — му беше разрешено да пропусне определената му работа на двора. Към пет сутринта той изпита желание да стане и да удуши петела, но успя отново да заспи и не се събуди, докато един от слугите не зачука на вратата му три часа по-късно.

Като на мют, на Стив не му беше разрешено да използва банята, а само една каца на двора, но за този случай Кадилак го покани в секцията, запазена за самия него, и му позволи да се изкъпе. Стив свали мръсните си работни дрехи и скочи вътре. Тъй като дълбоката каца вече беше заета от Кадилак и две от неговите прислужнички, отначало беше малко тесничко, но накрая успяха да се оправят.

Двете тъмнооки тайландки, които не носеха нищо, освен учтиви усмивки и кърпи за глави, бяха малко объркани, като се намериха в една каца с мют, но гоненето на хлъзгавия калъп сапун се оказа истински ледоразбивач. След незабравимо триене отзад и отпред Стив се опита да излезе от кацата, но момичетата, подтикнати от Кадилак, го дръпнаха и започнаха отново да го търкат целия — за късмет. Обикновено Стив би бил повече от щастлив да им сътрудничи, но сега не му беше до лудории. Когато игриво му натиснаха главата под водата, той се изплъзна от ръцете им и клекна. Това предизвика значително вълнение у тайландките, но писъците на задоволство се превърнаха във викове на разочарование, когато той се показа на повърхността с големия чеп на кацата в ръка и го хвърли в другия край на стаята.