Читать «Майсторите на желязото» онлайн - страница 192

Освен че беше научил езика на майсторите на желязо Кадилак беше взел и тяхната любов към церемониите. Общата баня беше последвана от покана за закуска — Стив беше увит в една роба на Кадилак, доставена любезно от господаря Киомори Мин-Орота.

— Нервен ли си?

— Не. Изобщо — каза весело Стив. Беше лъжа, разбира се, и той видя, че Кадилак не му повярва.

Когато свършиха с храненето, една от личните прислужнички донесе на Стив бели памучни дрехи: обичайната свободна жилетка с квадратни ръкави и широки, дълги до прасците панталони. Върху сгънатите дрехи имаше ново бельо, бели памучни чорапи и сандали с въжени подметки. Имаше и бяла превръзка за глава с няколко кървавочервени японски думи-символи.

Кадилак я сгъна грижливо, намести частта със символите върху челото на Стив, след това я завърза на тила му.

— Много стегнато ли е?

— Не, добре е. — Стив се погледна в малкото квадратно стенно огледало. — Какво означава тази глупост?

— „Ние хвалим мъдростта на господаря Мин-Орота и величието на всичките му дела“.

— Хм… Ти ли го написа?

— Бих могъл, но щеше да е неразумно. Затова го написах на бейсик и накарах един от писарите да ми го преведе.

Стив намести превръзката на слепоочията си и каза:

— Ставаш истински джап.

— Това е част от инструментите за оцеляване, Брикман. Ти би трябвало да го знаеш по-добре от всеки.

— Шегувам се. Хайде, да тръгваме.

Излязоха. Самолетът, над който бяха работили до зори, стоеше върху пусковата талига в края на полето. Джоди Казан и Дейв Келсо също бяха с нови работни дрехи. В другия край на полето беше вдигната голяма рибарска мрежа — да улови талигата — и повечето трекери вече бяха наредени зад нея — вероятно за да съберат парчетата, ако Стив не успее да се отлепи от земята.

Кадилак и Стив застанаха на сламените рогозки, постлани до носа на самолета, и коленичиха да отдадат почит на събраните майстори на желязо, които седяха на петдесетина метра от тях на покрит с плат подиум. Адютантите им бяха наредени зад тях. Закачени на дълги бамбукови пръти, над главите им се виеха тесни знамена с три различни герба.

— Онези вляво са Мин-Орота — прошепна Кадилак. — Другите вдясно са на Яма-Шита, а групата в средата са То-Йота — фамилията на шогуна.

— Елегантен начин да се каже, че сме обградени — каза Стив.

Те се поклониха отново, като докоснаха рогозките с носове. Зад тях Джоди и Келсо направиха същото.