Читать «Майсторите на желязото» онлайн - страница 193
Патрик Тили
— Добре, да тръгваме — каза Стив, провери движението на петте ударника, които щяха да запалят ракетите, след това се напъха в кабината, увери се, че плоскостите за управление са наред, и изтегли спусъците на примитивното арматурно табло.
Кадилак потвърди, че всичките пет спусъка са изтеглени.
— Добре. Зареди камерите!
Джоди и Келсо вкараха тампоните с капсите в запалителните камери, закрепени в задния край на ракетните тръби.
— Камерите заредени, спусъците вдигнати! — извика Кадилак.
Стив стисна здраво с дясната си ръка лоста и мушна показалеца на лявата си ръка в халката за издърпване и запалване на първата ракета.
— Запали ускорителите!
Кадилак ги запали с натопения във восък фитил.
— Ускорителите запалени и горят.
Стив се облегна в седалката и започна да отброява през стиснати зъби:
— Десет — девет — осем…
Джоди и Келсо забутаха талигата напред. Фитилът пращеше и искреше; пламъкът се придвижваше към дюзите на двете ускорителни ракети.
Ускорителните ракети запалиха със свистящ рев. Джоди и Келсо отскочиха настрана и загледаха напрегнато как талигата полетя през полето; задният й край бе обвит в огън и пушек.
— Давай! Давай! Давай! Давай! — крещяха те и размахваха юмруци във въздуха при всяка удивителна.
Талигата се ускоряваше. От приблизителните измервания, които бяха направили по време на наземните изпитания с помощта на поставени през определено разстояние пръти, Стив знаеше, че достига максимална скорост за осем секунди.
Стив натисна спусъка на централната ракета и когато чу, че се запали, се пресегна навън и освободи самолета от талигата, издърпа назад лоста и се насочи към облаците.
Беше фантастично! Никога не бе излитал толкова стръмно. Погледна и видя земята бързо да пада надолу. Обърнатите нагоре лица на зрителите се превърнаха в безформени бледи точки — като малки цветчета, разхвърляни на поляна.
За по-малко от петнадесет секунди се издигна на почти две хиляди фута. Когато ракетата догоря, съскащият звук престана и вибрацията, която застрашаваше да му счупи зъбите, се замени със зловеща тишина. Стив направи завой надясно, после излезе от завоя, запали втората ракета и след тласъка задържа носа надолу. И без инструменти можеше да прецени скоростта по свистенето на въздуха покрай копринените крила и вибрацията на самолета. Сега! Той се издигна нагоре в лупинг, премина през върха и се спусна надолу за втори — наистина акробатична маневра.
Ракетата изгоря точно когато беше на върха на втория лупинг, но той имаше достатъчна скорост да влезе в свредел. Трябваше да признае, че Кадилак е свършил добра работа — с малка помощ, разбира се. Като планер възможностите на самолета не бяха повече от средни, но с тяга се управляваше добре.
„Да, чудна машинка…“
Лупингите му прибавиха още хиляда фута височина, което позволи на Стив да види Ба-сатана на края на Източно море. Беше ли това краят на света… или нещо лежеше отвъд него? Той използва следващите две ракети в различни въздушни акробатични маневри и докато се спускаше към земята, сериозно се замисли дали да не мине над трибуната и да подплаши динките. Реши, че това може да не отговаря на тяхното чувство за хумор и затова е по-добре да мине с висока скорост ниско над полето, да разпръсне събраните ренегати и да прелети само на педя над каменната стена.
