Читать «Майсторите на желязото» онлайн - страница 190

— Да, но… ами ако паднем?

„Боже! — помисли си Стив. — Ама той наистина съвсем се е отчаял…“

Стив не знаеше, че между една глътка и следващата алкохолното опиянение може да премине в маниакална депресия.

— Няма да паднем! Ще свършим най-добрата работа, която можем, и ще се прочуем… защото заедно с проекта ще успеем и ние.

Кадилак бавно повдигна глава и втренчи поглед в Стив.

— Така ли? Само че как ще го направим?

„Лош ход“ — помисли Стив и каза:

— Остави всичко на мен. Имаш много други неща, за които да се тревожиш. — Той премести бутилката настрана. — И не се наливай толкова. Иначе ще свършиш с глава, пълна с варен ориз вместо с мозък.

— А какво ще стане с Клиъруотър?

— Не се тревожи. Когато дойде времето, тя ще е с теб.

— Добре… но ми обещай едно нещо.

— Какво?

— Че няма да правиш никакви ходове… няма да вършиш никакви глупости… без да го споделиш с мен. Искам да знам какво ще стане… преди да е станало.

— Разбира се.

— И ако греша и Мин-Орота реши да не поставя свои хора в Херън Пул, ще забравим цялото споразумение. Щом искаш да върнеш Клиъруотър… чудесно. Аз обаче оставам. Разбрахме ли се?

— Абсолютно.

— Добре. Но… — Кадилак го посочи с пръст, докато търсеше думи. Мозъкът му бързо се замъгляваше. — Но ако аз, хм… ако открия, че се опитваш да ме измамиш…

— Кристофър Кълъмбъс! — изсъска Стив. — За какъв ме имаш? Ти ми спаси живота! Колко пъти да ти го казвам? Станалото с Клиъруотър беше моя грешка…

— Не ме интересува това!

— Мен обаче ме интересува! И се опитвам да го поправя! Може да има случаи, когато имаш основание да се съмняваш в мен, но аз съм ти приятел! Обещах на Мистър Сноу, че ще дойда да те намеря, но ако искаш да останеш, е… за него ще е трудно, но за мен не. Ние с Клиъруотър просто тихо ще изчезнем. Ти дори няма да разбереш, че сме си отишли. — Стив протегна дясната си ръка над масата в знак на искреност. — Имаш думата ми. Разбрахме ли се?

Кадилак погледна предложената му десница.

— Може би. Вярвам ти.

Стив взе бутилката и пак я сложи пред мюта.

— Заповядай…

Оценката на Кадилак за ситуацията се оказа правилна. Той получи разрешение да вземе Стив на модифицирания планер и след няколко инсценирани несигурни захода и застрашителни кацания той продължи самостоятелно двадесетте часа упражнения.

На земята Стив все още беше длъжен да изпълнява ролята си на покорен прислужник. Новопридобита му способност да лети предизвика няколко враждебни коментара за „нахалните мюти“, но Кадилак успокои духовете на трекерите, като подчерта колко рисковани са първите изпитателни полети. Русокосата тревна маймуна беше жертва, която — ако нещата не тръгнеха добре — можеше да свърши като изгорено на клада жертвоприношение!

Модифицираният планер се захранваше от пет тънки ракети, прикрепени към долната страна на метална касета, монтирана под фюзелажа. Имаше и два предварителни ускорителя, които се палеха с дълъг фитил; онези под фюзелажа се запалваха последователно от оригинална стартова система, която взривяваше сноп от същите хартиени гилзи, използвани за патроните на пушките, доставени от Яма-Шита на М’Колите. Самолетът излиташе от преустроена триколесна талига и имаше нисък профил, даващ допълнителна стабилност по време на ускоряване при излитане, и четири бързо освобождаващи се скоби, които го държаха закачен към талигата, докато пилотът не ги освободи.