Читать «Прелъстяване» онлайн - страница 9

Софи бе привлечена от стаената сила и вродената гордост и прямота, които усещаше в Рейвънуд. Дълбоко в сърцето си тя го считаше за благороден, но в един смисъл, който нямаше нищо общо с наследствената му титла.

Когато ослепителната Елизабет превърна обожанието, което Рейвънуд изпитваше към нея, в мъка и гняв, Софи искаше да му предложи утеха и разбиране. За съжаление това бе невъзможно. Графът реши да потърси забрава във войната на континента, под командването на Уелингтън.

Когато се върна, стана ясно, че всички негови чувства са прогонени в някакво студено и далечно място, погребани дълбоко в душата му. Последните отблясъци на някаква привързаност или топлинка бяха запазени единствено за земята му.

„Черният жребец много му подхожда“ — реши Софи. Чувала бе, че този кон се казва Ейнджъл¹, и се възхити от великолепното чувство за ирония на Рейвънуд.

Ейнджъл бе творение на тъмнината и бе създаден за мъж, чиито живот е обвит в тайнственост. Човекът и животното изглеждаха като едно цяло. Рейвънуд имаше стройно и силно тяло. Природата го бе надарила с не по модата големи и силни ръце, които лесно биха удушили една блудна съпруга, точно както разправяха селяните, помисли си за миг Софи. Той нямаше нужда от подплънки, които да подчертават широчината на раменете му. Тесният панталон за езда прилепваше плътно към дългите му, мускулести бедра.

Елегантната външност обаче ни най-малко не прикриваше силния гняв, изписан на лицето му.

Косата му бе черна като копринената козина на жребеца, очите — искрящо, демонично зелени, както понякога си мислеше Софи. Говореше се, че графовете на Рейвънуд се раждат със зелени очи, за да бъдат в тон с легендата за семейните смарагди.

За Софи погледът на Рейвънуд беше смущаващ не само заради цвета на очите, а и защото той гледаше хората така, сякаш в същия момент слагаше някаква цена на нещастните им души. Зачуди се какво ли ще направи негова светлост, когато научи нейната цена.

Тя дръпна поводите на Денсър, отметна назад перото на шапката си и се опита да изобрази нещо, което според нея трябваше да бъде прелестна усмивка.

— Добър ден, милорд. Каква изненада да ви срещна сред гората.

Черният жребец рязко спря. Няколко мига Рейвънуд мълчаливо наблюдава усмивката на Софи, без да отговори на поздрава й.

— Какво точно ви учудва в тази среща, госпожице Доринг? В края на краищата земята е моя. Разбрах, че сте била при старата Бес и предположих, че ще се върнете в Чесли корт по този път.

— Колко разумно, милорд. Истински образец на дедуктивната логика. Аз съм голяма почитателка на подобни умозаключения.

— Знаете много добре, че трябваше да свършим една работа. И ако действително сте толкова интелигентна, както твърди дядо ви, не сте забравила, че държах да я уредим днес следобед. Не, не вярвам, че срещата е изненада за вас. Дори мога да се обзаложа, че е предварително планирана.