Читать «Прелъстяване» онлайн - страница 7

— Защо? Дядо ще се оправи и без мен. Той е напълно способен да каже на дявола да върви по дяволите.

— Да каже на дявола да върви по дяволите? Софи, дъще, да не си заръчала на дядо си да откаже на лорда?

Софи се усмихна мрачно, заставайки до кафявия кон.

— Точно така, Бес. — Тя натъпка малките пакетчета с билки в джобовете на дрехата си.

— Глупости! — възкликна Бес. — Не мога да повярвам, че лорд Доринг е чак толкова оглупял. Той знае, че ти никога няма да получиш по-добро предложение, дори и да живееш още сто години.

— Не съм чак толкова сигурна — рече сухо Софи. — Естествено, зависи от това, какво ти разбираш под добро предложение.

Очите на Бес се свиха замислено.

— Да не би да правиш така, защото се страхуваш от графа, дъще? Това ли е причината? Мислех, че си достатъчно разумна, за да не вярваш на всички ония истории, които разправят долу, в селото.

— Не вярвам на всички — Софи се метна на седлото. — Само на половината. Това успокоява ли те, Бес? — Тя намести полите си върху коня. Яздеше по мъжки, макар че това не се считаше за съвсем подобаващо за жена с нейното положение. Но на село хората не обръщаха голямо внимание на такива неща. Във всеки случай, Софи считаше, че видът й е достатъчно приличен. Когато полите й бяха нагласени по такъв начин, отдолу се подаваха само светлокафявите й ботинки.

Бес хвана юздата на коня и втренчено изгледа Софи.

— Слушай, момиче, наистина ли вярваш на всички ония приказки, че негова светлост е удавил първата си жена в езерото на Рейвънуд?

Софи въздъхна.

— Не, Бес, не вярвам. — Истината бе, че не искаше да вярва.

— Слава богу, макар да знам, че в цялата околност няма да се намери човек, който да го обвини, дори и да я беше убил — призна Бес.

— Точно така е.

— Защо тогава отказваш на негова светлост? Не ми харесва погледът ти, дъще. Виждала съм го и преди и зная, че не предвещава нищо добро. Какво си намислила този път?

— Сега ли? Защо? Просто смятам да се върна със стария Денсър в Чесли корт и да прибера билките, които ти бе толкова мила да ми дадеш. Подаграта пак мъчи дядо, а аз бях свършила тревите за неговата любима отвара.

— Софи, мила, наистина ли ще откажеш на графа?

— Не — отвърна честно Софи. — Не се плаши чак толкова. Ако той продължи да настоява, в края на краищата ще ме има. Но условията ще поставя аз.

Очите на Бес се разшириха.

— А, сега вече ми е ясно. Напоследък пак си чела ония книги за правата на жените, нали? Не бъди глупачка, дъще. Послушай старата жена. Не се опитвай да си играеш с Рейвънуд. Той едва ли ще ти го позволи. Лорд Доринг можеш да водиш за носа, но графът е съвсем друг човек.

— По този въпрос съм напълно съгласна с теб, Бес. Графът е човек много по-различен от дядо. Но не се безпокой за мен. Зная какво правя. — Софи хвана юздите и пришпори Денсър.

— Не ти вярвам, дъще — викна след нея Бес. — Не може да дразниш дявола и да чакаш да се измъкнеш здрава и читава.

— Нали сама каза, че Рейвънуд не е дявол — викна през рамо Софи, а Денсър се понесе в тромав тръс.