Читать «Прелъстяване» онлайн - страница 8

Тя махна на Бес, когато конят се приближи до горичката. Денсър познаваше много добре пътя до Чесли корт и нямаше нужда да го направлява. През последните няколко години го бе минавал толкова пъти, че се оправяше безпогрешно с маршрута през земите на Рейвънуд.

Софи неволно пусна юздите, представяйки си сцената, която я очакваше в Чесли корт.

Баба й и дядо й със сигурност щяха да са много разстроени. Лейди Доринг още от сутринта бе поръчала да й занесат в леглото най-различни успокоителни. Лорд Доринг, комуто не оставаше нищо друго, освен да се срещне сам с Рейвънуд, сега вероятно се утешаваше с бутилка вино. Малобройната прислуга също нямаше да е особено радостна. Тя също бе заинтересована, Софи да сключи изгоден брак. Без сериозен брачен договор, който да понапълни изпразнената семейна каса, застаряващите слуги едва ли можеха да се надяват на прилична пенсия. Никой от домашните не би проумял твърдия отказ на Софи. Каквито и слухове, клюки и мрачни истории да се разказваха, човекът все пак беше граф, при това богат и влиятелен. Владееше по-голямата част от околността тук, в Хемпшър, както и две по-малки имения в съседните области. Притежаваше и елегантна къща в Лондон.

Според местните хора Рейвънуд стопанисваше добре земите си и бе почтен с арендаторите и работниците. В провинцията единствено тези неща имаха значение. Онези, които зависеха от графа и не се опитваха да му противоречат, можеха да разчитат на благополучието си.

Рейвънуд си имаше своите грехове, признаваха всички, но се грижеше за земята и хората си. Дори и да беше убил жена си, той никога не бе стигнал дотам, че да направи нещо действително отвратително, като например да пропилее наследството си в някой от лондонските игрални домове.

„Местните хора могат да си позволят да бъдат снизходителни към Рейвънуд — мислеше си Софи. — На тях не им се налага да се женят за него.“

Както винаги на това място от пътя, очите й се потопиха в студените и тъмни води на езерото, очертаващо се зад дърветата. Тук-там по повърхността му още плаваха ледени късове. Снегът наоколо почти се беше стопил, но във въздуха все още се чувстваше дъхът на зимата. Софи потръпна, а Денсър тревожно изцвили.

Тя се наведе напред, за да го потупа успокояващо, но ръката й замръзна във въздуха. Леден вятър прошумоля в близките клони. Софи отново потръпна, но този път причината не бе в студа на ранната пролет. Изправи се на седлото, когато видя мъжа, идваш към нея през горичката на черен като нощта кон. Пулсът й се ускори, както винаги в присъствието на Рейвънуд.

Софи със закъснение си каза, че трябваше да разпознае неясната тръпка на безпокойство, която я прониза само миг по-рано. Та тя се бе влюбила в този мъж още на осемнадесет години! Тогава за първи път я представиха на граф Рейвънуд. Той, естествено, едва ли си спомняше. По онова време имаше очи единствено за своята красива, омагьосваща, прокълната Елизабет.

Софи си даваше сметка, че някогашните й чувства към богатия граф не са били нищо друго освен моминското увлечение по първия мъж, завладял въображението й. Но с времето това увлечение не беше отминало, както би могло да се предположи. Дори очевидният факт, че няма никакъв шанс да привлече вниманието му, не промени нещата. С годините първоначалният импулс се превърна в дълбоко и трайно чувство.