Читать «Прелъстяване» онлайн

Джулиан Ричард Синклер, граф Рейвънуд, смаяно слушаше отказа на своето официално предложение за женитба. Изумлението му бе последвано от студен, овладян гняв. Какво си въобразяваше тази дама? За нещастие не можеше да я попита. Дамата бе предпочела да отсъства. Отказът на великодушното предложение на Джулиан бе поверен на нейния видимо притеснен дядо.

— По дяволите, Рейвънуд, на мен всичко това също не ми харесва. Та тя съвсем не е някое незряло хлапе, едва вчера излязло от класната стая — намръщено обясняваше лорд Доринг. — Винаги е била толкова мила. И винаги се е старала да не ни разочарова. Но вече е на двадесет и три и определено притежава собствена воля и характер. Понякога е доста досадно, но така стоят нещата. Не мога да й нареждам каквото и да било.

— Зная на каква възраст е — изрече сухо Джулиан. — И точно затова бях склонен да вярвам, че е разумна и сговорчива жена.

— О, но тя е точно такава — запъна се от неудобство лорд Доринг. — Разбира се, че е. Не бива да намеквате нищо друго. Не е някоя побъркана млада глупачка, склонна към истерии и странни прояви. — Червендалестото му лице, обградено от плътни бакенбарди, изразяваше силна тревога. — Обикновено е много добродушна. И много мила. Самото въплъщение на… хм, женската скромност и изящество.

— На женската скромност и изящество — повтори бавно Джулиан.

Лицето на лорд Доринг просветна.

— Точно така, милорд, на женската скромност и изящество. Какво би правила без нея баба й след смъртта на най-малкия ни син и съпругата му преди няколко години! Родителите на Софи загинаха при корабокрушение, когато тя бе на седемнадесет, както знаете. Тя и сестра й дойдоха да живеят при нас. Вероятно си спомняте. — Лорд Доринг се изкашля. — А може би не. По онова време вие, хм, бяхте зает с други неща.

Други неща бе учтив евфемизъм за състоянието на пълна обреченост, което по онова време изпитваше Джулиан, оплетен в мрежите на красивата вещица Елизабет.

— След като вашата внучка е образец на всички разумни добродетели, Доринг, какво пречи да я убедим да приеме моето предложение?

— Баба й твърди, че вината е изцяло моя. — Рунтавите вежди на лорд Доринг се сключиха в знак на упрек към самия него. — Боя се, че й разреших да чете прекалено много. И както ми казаха, все неподходящи неща. Но човек не може да нарежда на Софи какво да чете. Не вярвам някой да успее да го направи. Още вино, Рейвънуд?