Читать «Прелъстяване» онлайн - страница 10

Когато тихите му думи достигнаха до съзнанието й, Софи конвулсивно стисна юздите. Ушите на Денсър щръкнаха недоволно и тя моментално отпусна хватката. Бес беше права. Рейвънуд не бе мъж, когото лесно можеш да водиш за носа. Софи реши да бъде изключително предпазлива.

— Честно казано, смятах, че дядо ми ще уреди тази работа, както му поръчах — рече тя. — Той не ви ли предаде отговора ми на вашето предложение?

— Предаде ми го. — Рейвънуд позволи на своя много напрегнат жребец да направи няколко подскока към Денсър. — Но аз реших да не го приемам, докато не обсъдя въпроса лично с вас.

— Но, милорд, това не е съвсем коректно. Или сега така се уреждат подобни неща в Лондон?

— Това е начинът, по който аз искам да ги уредя с вас. Вие не сте някоя малка капризна глупачка, госпожице Доринг. Моля ви, не се правете на такава. Вие можете да поемете отговорност за себе си. Кажете ми какъв е проблемът и аз ще се постарая да намеря решение.

— Проблемът ли, милорд?

Очите му потъмняха.

— Съветвам ви да не си играете с мен, госпожице. Не съм склонен да проявявам снизходителност към жени, които се опитват да ме правят на глупак.

— Напълно ви разбирам, милорд. А и вие сигурно разбирате нежеланието ми да се обвържа с човек, който по принцип не е снизходителен към жените, още по-малко към онези, които се опитват да го правят на глупак.

Рейвънуд присви очи.

— Ще бъдете ли така любезна да обясните какво имате предвид.

Софи успя да свие небрежно рамене. При лекото движение шапката й се наклони напред. Тя механично отметна назад падналото перо.

— Добре, милорд, вие ме принуждавате да говоря открито. Аз не вярвам, че споделяме една и съща представа за това, как би трябвало да изглежда нашият брак. Опитах се да поговоря лично с вас при трите ви визити в Чесли корт през изминалите няколко седмици, но вие явно не желаехте да обсъждате въпроса с мен. Държахте се така, сякаш се касаеше за покупката на нов кон за конюшните ви. Признавам, че бях принудена да прибягна до една доста крайна тактика днес, за да привлека вниманието ви.

Рейвънуд я наблюдаваше с хладно раздразнение.

— Значи съм бил прав в предположението си, че не сте изненадана да ме срещнете тук. Имате пълното ми внимание, госпожице Доринг. Какво желаете да ми кажете? Всичко това ми се струва малко неочаквано.

— Зная какво вие искате от мен — рече Софи. — То е повече от очевидно. Но не вярвам да имате и най-малко понятие какво аз искам от нас. Докато не разберете това и не се съгласите с моите желания, не може да става и дума за брак помежду ни.

— Да караме наред — каза Рейвънуд. — Какво смятате, че искам от вас?

— Наследник и никакви неприятности.

Той затвори очи с привидно отегчение. Твърдите му устни леко се свиха.

— Изразявате се доста лаконично.

— Но точно.

— Да — съгласи се той сухо. — Не е тайна, че искам да имам деца. Родът ми е владял Рейвънуд в продължение на три поколения. И не искам той да свърши със сегашното поколение.