Читать «Прелъстяване» онлайн - страница 11

— С други думи, гледате на мен като на разплодна кобила.

Кожата на седлото изскърца, докато Рейвънуд я изучава в продължение на един дълъг миг на заплашително мълчание.

— Боя се, че дядо ви е прав — каза той най-сетне. — Книгите, които четете, са лишили маниерите ви от известна деликатност, госпожице Доринг.

— О, аз мога да бъда още по-неделикатна, милорд. Например разбрах, че поддържате любовница в Лондон.

— Откъде, по дяволите, сте чула това? Не от лорд Доринг, обзалагам се.

— Така говорят наоколо.

— И вие вярвате на приказките на селяните, които никога не са се отдалечавали повече от няколко мили от домовете си? — В гласа му имаше неприкрита подигравка.

— Да не би приказките в града да са по-различни?

— Струва ми се, че нарочно се опитвате да ме оскърбите, госпожице Доринг.

— Не, милорд. Само проявявам обичайната предпазливост.

— Проявявате инат, а не предпазливост. Опитайте се да разсъдите трезво. Нима дядо ви и баба ви биха се съгласили на този брак, ако в моето поведение имаше нещо осъдително?

— Ако предложите достатъчно щедър брачен договор — да.

Рейвънуд леко се усмихна.

— Може и да сте права.

Софи се поколеба.

— Трябва ли да вярвам, че всичко, което съм чула е лъжа?

Той я погледна замислено.

— Какво още чухте?

Софи не бе предполагала, че този необичаен разговор ще стане толкова щекотлив.

— Искате да кажете — освен факта, че поддържате любовница?

— Ако и другите клюки са толкова глупави, би трябвало да се срамувате, госпожице Доринг.

— Уви, боя се, че не притежавам чак толкова изтънчено чувство за срам, милорд. Достоен за съжаление недостатък, който също би трябвало да имате пред вид. Клюките могат да бъдат доста забавни и признавам, че от време на време им давам ухо.

Графът присви устни.

— Действително, достоен за съжаление недостатък. И тъй, какво още чухте? — повтори той.

— Ами, освен пикантната история за любовницата ви и това, че веднъж сте се бил на дуел.

— Нима очаквате от мен да потвърдя тези глупости?

— Чух също, че предишната ви жена е била заточена на село, защото не е успяла да ви роди наследник — продължи бързо Софи.

— Не обсъждам с никого първата си жена. — Лицето на Рейвънуд придоби недостъпен и заплашителен израз. — Ако искате занапред да се разбираме, госпожице Доринг, съветвам ви никога вече да не я споменавате.

Софи пламна.

— Извинете, милорд. Нямам намерение да обсъждам нея, а навика ви да изоставяте жените си на село.

— За какво, по дяволите, говорите?

Необходима бе повече смелост, отколкото бе очаквала, за да продължи при този нетърпим тон.

— Онова, което бих искала да ви изясня, е, че не желая да бъда изоставяна в Рейвънуд или в някое от другите ви имения, докато вие прекарвате времето си в Лондон.

Той се намръщи.

— Имах впечатлението, че сте щастлива тук.

— Вярно е, че обичам живота на село и се чувствам добре тук, но не искам да се затварям в имението Рейвънуд. По-голямата част от дните си прекарах на село, милорд. И бих желала отново да видя Лондон.

— Отново? Разбрах, че не сте се забавлявала особено през вашия единствен сезон в Лондон.