Читать «Прелъстяване» онлайн - страница 6

Софи седеше на дървената пейка пред къщичката на старата Бес и внимателно сипваше изсушения синчец в малко пакетче. Тя го прибра във вързопчето с билки, които току-що си беше избрала. Запасите й от такива основни неща като чесън, магарешки трън, куче грозде и мак напоследък бяха доста намалели.

— Това ще ми стигне за следващите няколко месеца, Бес — обяви тя, изтръска ръцете си и стана. Не обърна никакво внимание на зеленото петно, останало върху старата й вълнена пола за езда.

— Внимавай, когато се наложи да нравиш отвара от мак за ревматизма на лорд Доринг — предупреди я Бес. — Тази година макът е доста силен.

Софи кимна на сбръчканата старица, от която бе научила толкова много.

— Ще го премеря внимателно. А ти как си? Имаш ли нужда от нещо?

— От нищо нямам нужда, детето ми. — Докато си бършеше ръцете в престилката, Бес огледа с тъжни очи остарялата къщурка и градината с билките. — Имам всичко, което ми трябва.

— Винаги казваш така. Ти си от малкото хора, които са доволни от живота си, Бес.

— Човек винаги може да намери покой, ако наистина го търси.

Усмивката на Софи угасна.

— Може би. Но първо трябва да потърся някои други неща.

Бес я погледна съчувствено, избледнелите й очи се изпълниха с разбиране.

— Мислех, че вече си се отказала да отмъщаваш, дъще. Тази история трябва да остане в миналото, където й е мястото.

— Нещата се промениха, Бес. — Софи заобиколи малката къщичка със сламения покрив и се приближи към коня си. — Както изглежда, може да ми се удаде още една възможност за възмездие.

— Ако имаше малко здрав разум, щеше да ме послушаш и да забравиш всичко това, дете мое. Станалото станало. Сестра ти, мир на душата й, вече я няма. С нищо не можеш да й помогнеш. Ти трябва да живееш твоя собствен живот. — Бес се усмихна с беззъбата си уста. — Чух, че тези дни ти се налага да обмислиш някои доста по-важни неща.

Софи погледна остро старата жена, правейки неуспешен опит да оправи шапката си за езда, наклонена под доста странен ъгъл.

— Както винаги, ти знаеш всички селски клюки. И си чула, че съм получила предложение за женитба от самия дявол.

— Хората, които наричат лорд Рейвънуд дявол, са същите, които се занимават с клюки. А мен ме интересува само истината. Вярно ли е?

— Кое? Че лордът е близък роднина на Луцифер? Да, Бес, почти съм сигурна, че е вярно. Никога по-рано не съм срещала толкова арогантен човек като негова светлост. Този вид високомерие с положителност идва от дявола.

Бес нетърпеливо поклати глава.

— Исках да кажа, вярно ли е, че ти е направил предложение?

— Да.

— Така ли? А ти кога ще му отговориш?

Софи сви рамене, отказвайки се повече да се занимава с шапката си. Шапките винаги й създаваха проблеми.

— Дядо ще му даде отговор днес следобед. Графът изпрати съобщение, че ще пристигне в три часа.

Бес внезапно спря на каменната пътека. Сивите къдрици изскочиха изпод жълтото й муселинено боне. На сбръчканото й лице се изписа изумление.

— Този следобед? А ти си избираш билки от запасите ми, сякаш е най-обикновеният от всички дни! Какви са тия глупости, дъще? Сега трябваше да си в Чесли корт, облечена в най-хубавата си рокля!