Читать «Прелъстяване» онлайн - страница 5

Земята му бе нещо съвсем различно. Никоя жена не бе в състояние да опетни богатите поля на Рейвънуд или на някое от другите му имения. Един мъж можеше да разчита на земята си. Ако се грижеше за нея, тя щедро щеше да му се отблагодари. За да я запази за бъдещите графове Рейвънуд, Джулиан бе готов и на тази изключителна жертва — да се ожени отново.

Надяваше се, че настаняването на една друга жена би заличило следите на Елизабет в имението, и особено потискащо претрупаната, екзотично-чувствена спалня, която някога тя бе превърнала в своя. Джулиан мразеше тази стая. Не бе стъпвал там след смъртта на съпругата си.

„Едно нещо е сигурно — мислеше си той, докато изкачваше стъпалата. — С новата си жена няма да повторя грешките от първия си брак. И никога вече няма да бъда в ролята на муха, оплетена в паяжина.“

Петнадесет минути по-късно Джулиан излезе пред входа, облечен за езда. Не се изненада, че черният жребец, на име Ейнджъл, вече го очакваше. Знаеше, че когато се появи, конят ще е готов. Прислугата бе свикнала да изпълнява незабавно нарежданията на господаря на Рейвънуд. Никой не би поел риска да си навлече неговия демоничен гняв. Джулиан слезе по стълбите и се метна на седлото.

Конярят бързо отстъпи назад, защото жребецът тръсна глава и буйно затанцува. Силните мускули потрепваха под лъскавата му кожа, но Джулиан го овладя с твърда ръка. После даде знак и животното нетърпеливо се втурна напред.

Той прецени, че няма да е трудно да пресрещне госпожица Доринг при завръщането й в Чесли корт. Познаваше всеки инч от имението си и знаеше кой път тя ще предпочете като най-кратък. Несъмнено щеше да мине по пътеката край езерото.

— Някой ден ще се пребие с този кон — рече слугата на коняря, който му беше братовчед.

Конярят плю върху калдъръма на двора.

— Негова светлост едва ли ще се прости с живота на кон. Язди като самия дявол. Колко време ще остане този път?

— В кухнята разправят, че е дошъл да си търси нова булка. Хвърлил бил око на внучката на лорд Доринг. Този път негова светлост искал някое тихо и скромно селско момиче. Някоя, която няма да му създава неприятности.

— Не го упреквам. И аз щях да мисля тъй, ако съм бил вързан за оная проклета дяволска котка, на която бе налетял първия път.

— Меги от кухнята казва, че първата му жена била вещица, която превърнала негова светлост в дявол.

— Права е. И все пак, малко ми е жал за госпожица Доринг. Толкова е добра. Помня как ни помогна през зимата с онези нейни билки, когато майка пипна лошата кашлица. Мама се кълне, че госпожица Доринг й е спасила живота.

— Но госпожицата ще стане графиня — припомни слугата.

— Дори и така да е, ще й се наложи да плати скъпо за привилегията да бъде съпруга на дявола.